— Мисис Таниос видя, че тя го излива, нали?
— Да. И се боя, че горката жена доста се обиди. Аз също съжалявам, защото безспорно докторът го направи с добри намерения.
— Безспорно. Безспорно. Предполагам, че след смъртта на мис Аръндел всички лекарства са изхвърлени?
Елън малко се изненада от въпроса.
— О, да, сър. Медицинската сестра хвърли част от тях, а мис Лосън разчисти тези, които бяха останали в аптечката в банята.
— Там ли държахте… ъъъ… капсулите за черен дроб на доктор Лъфбъро?
— Не, те бяха в ъгловото шкафче в дневната, за да ѝ бъдат подръка. Според предписанието трябваше да ги взема след хранене.
— Коя медицинска сестра се грижеше за мис Аръндел? Можете ли да ми дадете името и адреса ѝ?
Елън веднага изпълни молбата му. Поаро продължи да ѝ задава въпроси за болестта на мис Аръндел.
Елън с удоволствие му описа всичко. Разказа за заболяването, за болките, за кризите от жълтеницата и за последните ѝ часове. Не зная дали Поаро беше доволен от подробния разказ, но я слушаше търпеливо, като от време на време вмъкваше някой въпрос, отнасящ се обикновено за мис Лосън или за времето, което тя е прекарала в стаята на болната. Особено се интересуваше да разбере каква диета е пазела мис Аръндел и я сравняваше с тази, на която е бил някакъв негов (несъществуващ) починал роднина.
Като видях, че двамата с Елън са се унесли в разговора си, излязох във вестибюла. Боб беше заспал на площадката в горния край на стълбите, а топката лежеше под муцуната му.
Подсвирнах му и той веднага скочи. Този път очевидно се чувстваше обиден, защото неколкократно бавничко побутна топката към мен, но я улавяше в последния момент.
— Разочарован си, нали? Е, добре тогава, ще те оставя да си играеш сам.
Когато се върнах в дневната, Поаро разпитваше за неочакваното посещение на доктор Таниос в неделята преди смъртта на старата дама.
— Да, сър, мистър Чарлз и мис Тереза бяха излезли на разходка. Сигурна съм, че не очакваха доктор Таниос. Господарката лежеше и много се изненада, когато ѝ казах кой е дошъл. „Доктор Таниос? — възкликна тя. — Мисис Таниос с него ли е?“ Отговорих ѝ, че господинът е пристигнал сам. Тогава тя ми нареди да му съобщя, че след минута ще слезе долу.
— Дълго ли стоя?
— Не повече от час, сър. Не изглеждаше много доволен, когато си тръгна.
— Имате ли някаква представа за… ъъъ… целта на посещението му?
— Не, сър. Никаква.
— А случайно да сте подочули нещо?
Изведнъж лицето на Елън поруменя.
— Не, не съм, сър! Никога не съм послушвала на вратите, въпреки че някои хора го правят! И то тези, които добре знаят, че не трябва!
— О, не ме разбрахте правилно! — извини се енергично Поаро. — Просто си помислих, че може би сте внесли чай, докато господинът е бил тук, и ако е било така, щеше да е съвсем естествено да чуете за какво са разговаряли докторът и господарката ви.
Елън беше умилостивена.
— Съжалявам, сър, че ви разбрах погрешно. Не, доктор Таниос не остана за чая.
Поаро я погледна и леко присви очи.
— Ако поискам да разбера защо е идвал… Възможно ли е мис Лосън да знае?
— Ами, ако тя не знае, сър, няма кой друг да знае… — отвърна Елън и изсумтя.
— Нека си помисля — намръщи се леко Поаро, сякаш се опитваше да си спомни. — Спалнята на мис Лосън не беше ли до спалнята на мис Аръндел?
— Не, сър. Стаята на мис Лосън е точно до горния край на стълбите. Мога да ви я покажа, сър.
Поаро прие предложението. Докато се изкачваше, той вървеше плътно до стената и когато стигна горе, изведнъж възкликна и се наведе към глезена си.
— А, току-що се закачих на нещо… Да, тук в перваза има пирон.
— Да, сър, има. Мисля, че е сложен да крепи перваза, но се е разхлабил. Един-два пъти закачих полата си на него.
— Отдавна ли е така?
— Ами, боя се, че от доста време, сър. За първи път го забелязах, когато господарката трябваше да остане на легло. Беше след злополуката, сър. Опитах се да го извадя, но не успях.
— Струва ми се, че е имало въженце, вързано за пирона.
— Така е, сър, имаше останало възелче, спомням си. Не зная за какво е било.
В гласа на Елън нямаше и сянка на подозрение. За нея това си беше просто едно от нещата, типични за стара къща, за които човек не си струва да търси обяснение!
Поаро влезе в стаята до стълбището. Не беше много голяма. На отсрещната стена имаше два прозореца. В единия ъгъл беше поставена тоалетка, а между прозорците — гардероб с високо огледало. Леглото беше вдясно до вратата срещу прозорците. На стената от лявата страна имаше голям махагонов шкаф с чекмеджета, покрит с мраморен плот с вграден умивалник.