Поаро замислено огледа стаята и излезе на площадката. Тръгна по нея, подмина други две стаи и влезе в широката спалня, принадлежала на мис Аръндел.
— Медицинската сестра ползваше малката съседна стаичка — поясни Елън.
Поаро кимна.
Слязохме долу и той попита дали може да разгледаме градината.
— О, да, сър, естествено. Сега изглежда чудесно.
— Градинарят все още ли работи тук?
— Ангъс? О, да, Ангъс продължава да се грижи за нея. Мис Лосън иска всичко да бъде поддържано добре, защото смята, че така по-изгодно ще продаде имението.
— Струва ми се, че е права. Не е разумно да се остави градината да запустее.
В градината беше много красиво и спокойно. Широките лехи бяха изпълнени с лупина, делфиниум и големи алени макове. Божурите още не бяха цъфнали. Повървяхме малко и стигнахме до навес, където работеше грубоват старец. Той ни поздрави почтително и Поаро го заговори.
Когато му спомена, че днес се е срещал с мистър Чарлз, старецът се отпусна и стана доста словоохотлив.
— Винаги си е бил чешит! Спомням си като дете как идваше тук с половината от пая с цариградско грозде, а готвачката търсеше сладкиша под дърво и камък! После се връщаше в къщата с невинна физиономия и, обзалагам се, всички мислеха, че трябва да е била котката, макар и никога да не съм виждал котка да яде пай с цариградско грозде! О, чешит си е той, мистър Чарлз!
— Бил е тук през април, нали?
— Да, беше два пъти. Точно преди господарката да умре.
— Виждахте ли го често?
— Да, доста често. Един млад джентълмен няма какво много да прави тук. Така си е. Разхождаше се до ресторанта „При Джордж“ и пиеше по едно. Навърташе се в градината и ме питаше за това-онова.
— За цветята?
— Да, за цветята, а и за плевелите — подсмихна се старецът.
— За плевелите?
В гласа на Поаро се появи нотка на колебание. Той извърна глава и съсредоточено зашари с очи по полиците. Погледът му се спря на една метална кутия.
— Вероятно е искал да разбере как ги премахвате?
— Да.
— Предполагам, че използвате този препарат — Поаро внимателно обърна металната кутия и прочете надписа.
— Слагам от него — потвърди Ангъс. — Много удобно нещо.
— Опасно ли е?
— Не, ако се използва правилно. Е, все пак е арсен. Двамата с мистър Чарлз се пошегувахме по този повод. Каза, че ако имал жена и не я харесвал, щял да дойде при мен и да си вземе малко от препарата, за да се отърве от нея! Може би, отвърнах му аз, тя ще е тази, дето ще иска да се отърве от вас! Това много го разсмя! Хубавичка шега си беше!
Ние също прилежно се засмяхме. Поаро открехна капака на кутията.
— Почти е празна — промърмори той.
Градинарят също погледна вътре.
— Да, по-празна е, отколкото предполагах. Нямах представа, че съм използвал толкова много. Ще трябва да поръчам още.
— Да — усмихна се Поаро. — Боя се, че едва ли имате достатъчно, за да ми услужите за моята жена!
Всички се засмяхме отново на остроумната забележка.
— Вие май не сте женен, господине?
— Не.
— А! Е, само тези, дето не са, си позволяват такива шеги. Тези, дето не знаят каква беля е да си женен!
— Май жена ви… — започна Поаро, но деликатно замълча.
— Тя си е жива. Добре си е.
Ангъс сякаш изглеждаше малко потиснат от този факт.
Похвалихме го за градината и се сбогувахме.
Двайсет и първа глава
Аптекарят, медицинската сестра и лекарят
Металната кутия с препарата за унищожаване на плевели даде нова насока на мислите ми. Беше първото определено подозрително обстоятелство, с което се сблъсках. Интересът на Чарлз към препарата, очевидната изненада на градинаря, че кутията е почти празна. Като че ли всичко сочеше в една посока.
Както обикновено, когато аз бях развълнуван, на Поаро не му се говореше.
— Хейстингс, дори някой да е взел от препарата, няма доказателства, че е бил Чарлз.
— Но той е говорил за него с градинаря надълго и широко!
— Не би било много разумно, ако е възнамерявал да си вземе малко. — Замълча, после продължи: — Коя отрова първа изниква в съзнанието ви, ако ви накарат бързо да назовете някоя?
— Предполагам, арсен.
— Да. Сега разбирате ли защо Чарлз направи тази пауза пред думата стрихнин, когато днес разговаряхме с него?
— Искате да кажете…?
— Че се канеше да изрече „арсен в супата“, но спря.
— Аха! И защо спря?
— Точно така. Защо? Трябва да отбележа, Хейстингс, че отговорът на въпроса „защо“ ме накара да разгледам градината и да потърся някой препарат против плевели, който съдържа арсен.
— И го намерихте!