Грейнджър го слушаше с изключително внимание. Когато Поаро свърши, той каза:
— Напълно ви разбирам. Много от случаите на отравяне с арсен се диагностицират като остър гастроентерит и се подписват смъртни актове с такова заключение, особено когато не съществуват будещи подозрение обстоятелства. Нещо повече, откриването на отравяне с арсен е трудно, защото протича по различни начини. Може да е в остра форма, да засегне нервната система или да се прояви като хронично заболяване. Понякога се придружава с повръщане и болки в стомаха, но тези симптоми могат и да отсъстват. В други случаи е възможно човек внезапно да падне на земята и да умре, да се парализира или да бъде като упоен. Симптомите са изключително разнообразни.
— Eh bien, преценявайки тези факти, какво е мнението ви?
Доктор Грейнджър помълча малко, после бавно отговори:
— Имайки предвид всичко, без каквото и да било колебание заявявам, че в случая с мис Аръндел не съществуват никакви симптоми за отравяне с арсен. Убеден съм, че тя почина от атрофия на черния дроб. Както знаете, аз се грижех за нея дълги години. И преди е имала кризи, подобни на тази, от която почина. Това е мнението ми, мосю Поаро. Ето защо да не повдигаме повече въпроса.
Някак си неуместно и като се извини, Поаро извади опаковката с капсулите за черен дроб, които си купи от аптеката.
— Струва ми се, че мис Аръндел е вземала от тези? — попита той. — Предполагам, че не са ѝ навредили?
— Капсулите ли? Ни най-малко. Съдържат алое, подофилин, и са съвсем безобидни — отвърна Грейнджър. — Тя обичаше да пробва разни лекарства. Аз нямах нищо против.
Той стана.
— Вие какви лекарства ѝ бяхте предписали? — попита Поаро.
— Едни немного силни хапчета за черния ѝ дроб, които трябваше да взема след ядене — обясни той и очите му заблестяха. — Можеше да изгълта цяла опаковка, без да ѝ стане нещо. Аз не тровя пациентите си, мосю Поаро.
После ни се усмихна, ръкува се с двама ни и си тръгна.
Поаро отвори опаковката, която бе купил от аптеката. Лекарството представляваше прозрачни капсули, пълни почти догоре с тъмнокафяв прах.
— Приличат на лекарството против морска болест, което веднъж пих — отбелязах аз.
Поаро отвори една капсула, разгледа съдържанието ѝ и го опита с език. Намръщи се.
— Е — казах аз, като се облегнах на стола си и се прозях, — всичко изглежда съвсем безобидно. И специалитетът на доктор Лъфбъро, и хапчетата на доктор Грейнджър. А доктор Грейнджър съвсем категорично отхвърли версията за арсена. Убеден ли сте най-сетне, упорити ми Поаро?
— Вярно е, че съм твърдоглав — вие, англичаните, струва ми се, така казвате. Да, аз определено съм с твърда глава — отговори замислено приятелят ми.
— И въпреки че аптекарят, сестрата и докторът са срещу вас, все още ли смятате, че мис Аръндел е била убита?
— Вярвам, че е така — тихо отговори Поаро. — Дори нещо повече. Сигурен съм, Хейстингс.
— Струва ми се, че има само един начин да го докажете — продължих аз. — Ексхумация.
Поаро кимна.
— Това ли ще е следващата стъпка?
— Приятелю, трябва да внимавам.
— Защо?
— Защото — и той сниши глас — се страхувам да не се случи нова трагедия.
— Искате да кажете…
— Боя се, Хейстингс, боя се. Да спрем дотук.
Двайсет и втора глава
Жената на стълбите
На другата сутрин донесоха на ръка една бележка. Беше написана с необработен и несигурен почерк, наклонен леко надясно.
Скъпи мосю Поаро,
Разбрах от Елън, че вчера сте били в Литългрийн Хаус. Ще ви бъда задължена, ако днес намерите време да ме посетите.
Искрено ваша,
— Значи тя е тук? — изненадах се аз.
— Да.
— Чудя се защо ли е дошла?
— Едва ли е поради някаква зловеща причина — усмихна се Поаро. — В крайна сметка, къщата е нейна.
— Да, така е, разбира се. Знаете ли, Поаро, коя е най-лошата страна на тази ваша игра? Това, че всяко дребно нещо, което някой направи, предизвиква най-зловещи предположения.
— Вярно е, че ви внуших мотото си „подозирай всеки“.
— Все още ли мислите по този начин?
— Не, за мен нещата се сведоха до следното. Подозирам един конкретен човек.
— Кой?
— Мисля, че след като в момента имам само подозрения, а не конкретни доказателства, трябва сам да направите изводите си, Хейстингс. И не пренебрегвайте психологията. Тя е много важна. Характерът на убиеца, който определя поведението му при убийството. Това е съществено за разкриване на престъплението.
— Не мога да преценявам характера на убиеца, ако не зная кой е той!
— Не, не. Не разбрахте какво ви казах току-що. Ако помислите добре какъв характер е необходим, за да се извърши убийството, ще откриете кой би могъл да бъде убиецът!