Тя го погледна подозрително. Очите ѝ излъчваха болка.
— О, повярвайте ми, мадам, не се опитвам да ви подведа, за да ми разкажете онова, което не желаете. Но ако все пак съм го прозрял, нещата изглеждат различно, нали?
— Аз… Мисля, че е така.
— Добре. Тогава ви заявявам, че аз, Еркюл Поаро, зная истината. Не е нужно да ми вярвате. Просто вземете това — и той ѝ подаде дебелия плик, който бях видял да запечатва сутринта. — Тук са изложени фактите. Ако ги приемете, обадете ми се, след като ги прочетете. Телефонът ми е записан на едно листче.
Тя неохотно пое плика.
Поаро разпалено продължи:
— И още нещо, трябва веднага да напуснете този хотел.
— Защо?
— Ще се настаните в хотел „Конистън“ близо до Юстън. Не споменавайте пред никого къде отивате.
— Но… Мини Лосън със сигурност не би казала на съпруга ми къде съм.
— Мислите ли?
— О, да… Тя е изцяло на моя страна.
— Да, но съпругът ви, мадам, е умен мъж. Никак няма да се затрудни да научи каквото иска от една жена на средна възраст. Осъзнавате ли, че е много важно той да не знае къде се намирате?
Тя кимна унило.
Поаро ѝ подаде някакво листче.
— Ето адреса. Съберете си багажа и вървете там с децата колкото може по-скоро. Разбирате ли ме?
— Да — кимна тя.
— Помислете за децата, мадам, а не за себе си. Вие ги обичате.
Той налучка верния тон.
По бузите ѝ запълзя руменина и тя отметна назад глава. Уплашената съпруга се превърна в надменна, почти красива жена.
— Е, разбрахме се — заяви Поаро.
Ръкува се с нея и двамата си тръгнахме. Но не се отдалечихме много. Настанихме се под навеса на едно кафене, за да наблюдаваме входа на хотела. Поръчахме си кафе и след около пет минути забелязахме доктор Таниос да минава по улицата. Дори не погледна към хотела. Вървеше замислен, с наведена глава и го подмина. После слезе надолу към спирката на метрото.
Десет минути по-късно видяхме как мисис Таниос и децата се качиха в едно такси с багажа и заминаха.
— Bien — каза Поаро и стана, за да плати. — Ние си свършихме работата. Сега всичко е в Божиите ръце!
Двайсет и седма глава
Посещението на доктор Доналдсън
Доналдсън пристигна точно в два часа. Беше сдържан и строг както обикновено.
Личността му започна да предизвиква интерес у мен. Струваше ми се доста загадъчен млад човек. Чудех се какво намира в него такова властно и жизнено създание като Тереза. Едва сега осъзнах, че Доналдсън е всичко друго, но не и невзрачен. Зад педантичността му се криеше сила.
След като приключихме с любезностите, Доналдсън заяви:
— Причината за посещението ми е следната. Не разбирам каква точно е ролята ви в този случай, мосю Поаро?
— Струва ми се, че знаете каква ми е професията — отвърна внимателно Поаро.
— Разбира се. Няма да крия, че си направих труда да поразпитам за вас.
— Вие сте много предпазлив човек, докторе.
— Обичам да съм сигурен във фактите — отбеляза сухо Доналдсън.
— Какъв научен подход!
— Мога да кажа същото и за вас. Очевидно сте изключителен в професията си. Имате репутация на честен и неподкупен човек.
— Ласкаете ме — промърмори Поаро.
— Ето защо не мога да си обясня връзката ви с този случай.
— А е толкова просто.
— Едва ли — възрази Доналдсън. — Първоначално се представихте като биограф.
— Една допустима измама, нали? Човек не може да тръби навсякъде, че е детектив, макар и понякога да е доста полезно.
— Представям си — Доналдсън все още говореше доста сухо. — Следващата ви стъпка беше да се представите на Тереза Аръндел и да я убедите, че е възможно завещанието да бъде оспорено.
Поаро само кимна в съгласие.
— Което, разбира се, е абсурдно — продължи рязко Доналдсън. — Прекрасно сте знаели, че завещанието е валидно и нищо не може да се направи.
— Сигурен ли сте?
— Не съм глупак, мосю Поаро…
— Не, доктор Доналдсън, вие съвсем не сте глупак.
— Познавам малко, но достатъчно законите. Изключено е завещанието да бъде оспорено. Защо излъгахте? Очевидно сте имали мотиви, които мис Тереза Аръндел не е прозряла веднага.
— Изглежда добре я познавате.
Съвсем лека усмивка се мерна на лицето на младежа и той ненадейно каза:
— Знам много повече за Тереза, отколкото тя предполага. Не се съмнявам, че двамата с Чарлз са решили да се възползват от услугите ви за някаква съмнителна афера. На Чарлз му липсва морал. Тереза е зле възпитана, а и двамата са с лоша наследственост.
— Говорите за вашата годеница, сякаш е морско свинче.
Доналдсън го стрелна през пенснето си.
— Не виждам причина да си затварям очите пред истината. Обичам Тереза Аръндел такава, каквато е, а не заради някакви въображаеми качества.