Доктор Доналдсън го прекъсна и попита:
— Клиентката ви?
Поаро се извърна към него и обясни:
— Клиентката ми е мис Емили Аръндел. Аз действам от нейно име. Изричното ѝ желание беше да няма скандал.
Ще пропусна следващите десет минути, защото те се отнасят за вече познати неща. Поаро разказа за писмото, което е получил, и го прочете на глас. После обясни какво е направил, когато е пристигнал в Маркет Бейзинг, и как е открил причината за злополуката.
Поаро помълча малко, прокашля се още веднъж и продължи:
— Ще ви поведа мислено по пътя, който ми се наложи да извървя, за да стигна до истината. Ще възстановя пред вас реалните факти по случая както аз ги виждам. Първо, необходимо е точно да си представим какво се е въртяло в главата на мис Аръндел. Струва ми се, че никак не е трудно. Тя е паднала. Предположили сте, че падането ѝ е било случайно, причинено от топката на кучето. Но тя ме е мислила така. Докато е лежала в леглото си с будния си и проницателен ум е премислила обстоятелствата по злополуката и е стигнала до съвсем друго заключение — някой нарочно се е опитал да я нарани или дори да я убие. Следващата ѝ стъпка е била да разбере кой би могъл да бъде? В къщата е имало седем души — четирима гости, компаньонката ѝ и две прислужнички. Само един от тях според нея е бил извън всякакво подозрение, защото не би спечелил нищо от смъртта ѝ. Изключила е и двете прислужнички. Те са работили дълги години в дома и тя е вярвала в предаността им. Следователно са останали четирима. Трима кръвни роднини и съпругът на племенницата ѝ. Всеки от тях би спечелил от смъртта ѝ, тримата пряко, а четвъртият косвено. Тя се е оказала в трудно положение, защото е имала силно изявено чувство за дълг към фамилията. А и, както се казва, не е била от тези, които обичат да излагат кирливите си ризи на показ. От друга страна, не е била от хората, които безропотно биха се оставили да ги убият. Ето защо е решила да ми пише. После е предприела следващия си ход. Струва ми се, че е бил продиктуван от две причини. Мисля, че първата е била дълбокото ѝ озлобление към роднините. Подозирала е всички и е решила на всяка цена да им отмъсти. Втората, по-разумна причина е била стремежът ѝ да се защити и тя е потърсила начин да го направи. Както знаете, писала е на адвоката си, мистър Първис, и му е наредила да подготви ново завещание в полза на един човек, за когото е била убедена, че няма нищо общо със злополуката ѝ. Като имам предвид писмото и следващите ѝ действия, сигурен съм, че неопределеното подозрение на мис Аръндел към всеки от четиримата постепенно се е насочило към един определен човек. В писмото си до мен тя твърдо настоява всичко да остане в пълна тайна, защото се отнася до честта на фамилията. Като имам предвид викторианското възпитание на старата дама това нейно изрично изискване ме наведе на мисълта, че е подозирала човек, носещ нейното име, и то мъж. Ако е подозирала мисис Таниос, тя би се тревожила за собствената си безопасност, но не би споменала нищо за фамилната чест. Вероятно е имала същите мотиви и за Тереза Аръндел, но нещата с Чарлз са стояли съвсем различно. Той е Аръндел. Той носи фамилното ѝ име. Имала е и достатъчно основания да го подозира. Не си е правила никакви илюзии. Вече веднъж едва не бил опетнил името си. Тоест, тя е знаела, че той е не само потенциален, а истински престъпник. Фалшифицирал е подписа ѝ на един чек. След подобно деяние следващата стъпка е убийство. Освен това два дни преди злополуката двамата провели разговор, който навежда на определени мисли. Той ѝ поискал пари, а тя му отказала. И тогава ѝ подхвърлил… о, съвсем безгрижно… че ако продължава така, някой ще ѝ свети маслото. На което тя отговорила, че може сама да се погрижи за себе си. Казаха ми, че след тези думи племенникът ѝ възкликнал: „Не бъди толкова сигурна!“ Два дни по-късно става злополуката. Не е чудно, че като е лежала и е размишлявала над случилото се, мис Аръндел е дошла до твърдото заключение, че Чарлз Аръндел е извършил покушението срещу живота ѝ. Последователността на събитията е съвършено ясна. Разговорът с Чарлз. Злополуката. Писмото ѝ до мен, написано в момент на силна депресия. Писмото ѝ до адвоката. Във вторник, 21 април, мистър Първис донася новото завещание и тя го подписва. В края на следващата седмица Чарлз и Тереза Аръндел отново я посещават и старата дама веднага предприема необходимото, за да се защити. Съобщава на Чарлз за новото завещание. И не само му съобщава, но и му го дава да го види. За мен тази постъпка е абсолютно показателна. Тя съвсем ясно е демонстрирала на евентуалния си убиец, че убийството ѝ няма да му донесе нищо. Вероятно е предполагала, че Чарлз ще уведоми сестра си. Но той не го прави. Защо? Струва ми се, че е имал много съществена причина — чувствал се е виновен. Бил е убеден, че той е отговорен за съставянето на новото завещание. Но защо се е чувствал така? Защото наистина се е опитал да я убие? Или защото си е взел няколко банкноти от чекмеджето? Както сериозното, така и дребното деяние е могло да го принуди да мълчи. Не е споменал нищо, като се е надявал, че леля му ще се смили и ще промени решението си. И така, що се отнася до състоянието на мис Аръндел и мислите, които са я вълнували, смятам, че възстанових събитията пред вас с доста голяма точност. Трябваше да установя дали подозренията ѝ наистина са били основателни. Подобно на нея си дадох сметка, че кръгът на заподозрените е ограничен — седем души. Чарлз и Тереза Аръндел, доктор Таниос и мисис Таниос, двете прислужнички и мис Лосън. В списъка трябва да добавим и осми човек — доктор Доналдсън, който е бил на вечеря същия ден, но за присъствието му тук научих по-късно. Тези седем души се разделят на две категории. Шест от тях биха се облагодетелствали в по-голяма или в по-малка степен от смъртта на мис Аръндел. Ако някой от тях е извършил престъплението, причината е единствено заради парите. Във втората категория е само един човек — мис Лосън. Тя нямаше да спечели, ако мис Аръндел беше починала, но по-късно тя беше облагодетелствана в резултат на злополуката. Което означава, че ако мис Лосън е инсценирала така наречената злополука…