Чарлз се размърда на стола си и каза:
— Мислих си го. Но… Ами, струва ми се, че не ми достига смелост.
Поаро му кимна.
— Точно така, не е в характера ви. Вашите престъпления са присъщи на слабите хора. Да откраднете, да фалшифицирате — да, никак не ви е трудно, но да убиете — никога! За да извърши убийство, човек трябва да бъде обсебен изцяло от тази идея — поучително отбеляза Поаро и продължи: — Прецених, че Тереза Аръндел има достатъчно силен характер, за да осъществи подобно престъпление, но трябваше да се съобразя и с някои други факти. Тя никога не се е лишавала от нищо, живяла е охолно и егоистично, но този тип хора не убиват, освен в пристъп на ярост. И все пак бях сигурен, че Тереза Аръндел е взела от препарата против плевели.
Тереза бързо вметна:
— Ще ви кажа истината. Мина ми през ума. Дори взех малко препарат от кутията. Но не бях в състояние да го направя! Прекалено много обичам живота… Не можех да причиня това на някого… да му отнема живота… Дори и да съм лоша и егоистична, има неща, които не са ми присъщи. Не бих могла да убия човешко същество.
Поаро кимна и продължи:
— Да, вярно е. А и не сте толкова лоша, колкото се представяте, мадмоазел. Само сте млада и безразсъдна. Остана мисис Таниос. В момента, в който я видях, усетих, че се страхува. Тя го разбра и веднага се възползва от заблуждението ми. Изгради си много убедителен портрет на жена, която се страхува за съпруга си. Малко по-късно обаче промени тактиката. Направи го изключително умно, но не успя да ме заблуди. Една жена може да се страхува за съпруга си или от него, но никога от двете неща едновременно. Мисис Таниос реши да изиграе ролята на уплашената съпруга и го направи съвсем успешно. Дори тръгна след мен във фоайето на хотела, като се престори, че иска да ми каже нещо. Когато съпругът ѝ се появи, както тя очакваше, се направи, че не може да говори пред него. Разбрах, че изпитва не страх, а омраза. И когато претеглих всички обстоятелства, се убедих, че тя притежава подходящия характер, който търсех. Пред мен стоеше не себелюбива, а неудовлетворена жена. Невзрачно момиче, което е водило скучен живот и не е било толкова привлекателно за мъжете, колкото е желаело. Накрая се съгласява да приеме мъж, когото не обича, за да не остане стара мома. Можех да си представя как е растяло неудовлетворението ѝ от живота в Смирна, заточена далеч от всичко, което е желаела. Когато са се родили децата, тя се е вкопчила в тях. Съпругът ѝ е бил силно привързан към нея, но с течение на времето тя е започнала все повече и повече да го ненавижда. Той е вложил неудачно парите ѝ и ги е загубил. Оттук е произлязла поредната причина за озлоблението ѝ срещу него. Само едно нещо е проблясвало в сивия ѝ живот — надеждата, че леля ѝ Емили ще умре. Тогава тя би разполагала с пари, с независимост, с възможността да даде подходящо образование на децата си, а не забравяйте, че това е означавало изключително много за нея, защото е била дъщеря на професор. Вероятно още преди да пристигне в Англия е планирала престъплението или идеята се е въртяла в главата ѝ. Имала е известни познания по химия, защото е помагала на баща си в лабораторията. Знаела е за заболяването на мис Аръндел и много точно е преценила, че фосфорът е най-подходящото средство за нейната цел. После, когато е дошла в Литългрийн Хаус, се е натъкнала на нещо много по-просто. Топката на кучето. Едно въженце или тел напряко на стълбите. Една простичка, но хитра женска идея. Направила е опит, но той се е провалил. Не се е досетила, струва ми се, че мис Аръндел е осъзнала причината за злополуката. Подозренията на старата дама са били насочени към Чарлз. Не смятам, че отношението ѝ към Бела се е променило. И така, спокойно и решително тази необщителна, нещастна, но амбициозна жена е пуснала в ход първоначалния си план. Открила е чудесен начин да ѝ даде отровата — в капсулите, които мис Аръндел е имала навика да взема след ядене. За нея е било като детска игра да отвори капсулата, да сложи вътре фосфора и отново да я затвори. Поставила я е при останалите капсули. Рано или късно мис Аръндел е щяла да я глътне. Никой не би заподозрял, че е отровена. Дори ако по някакво непредвидено обстоятелство е възникнело съмнение, по това време тя е щяла да бъде далеч от Маркет Бейзинг. Все пак е взела предпазни мерки. Снабдила се е с двойна доза хлоралхидрат от местната аптека, като е подправила подписа на съпруга си на рецептата. Нямам никакво съмнение за какво ѝ е било нужно сънотворното — щяла е да го използва, ако по някакъв начин бъде разкрита. Както вече казах, от момента, в който я видях, разбрах, че тя е търсеният от мен човек. Но нямах никакво доказателство. Трябваше да продължа много внимателно. Ако мисис Таниос се досетеше за подозренията ми, боях се, че би могла да извърши ново престъпление. Бях убеден, че вече бе стигнала до тази идея. Единственото ѝ желание бе да се освободи от съпруга си. Първото престъпление ѝ донесе горчиво разочарование. Парите, прекрасните, опияняващи пари бяха попаднали в ръцете на мис Лосън. Било е удар за нея, но е впрегнала ума си в работа. Започнала е да обработва съвестта на мис Лосън, която, подозирам, вече се е чувствала доста неловко.