— Виждате ли? — прекъсна я Поаро. — Мисис Таниос е постигнала целта си. Ето защо толкова силно възразяваше срещу опитите да се оспори завещанието. Имала е свои планове и последното нещо, което би искала, е да настрои мис Лосън срещу себе си. Престори се, разбира се, че е съгласна със съпруга си, но съвсем ясно показа какво точно мисли. По онова време е целяла две неща — първо, да вземе децата и да се освободи от съпруга си, и, второ, да получи своя дял от парите. Тогава би имала всичко, за което е мечтала — богатство и охолен живот в Англия за себе си и децата. С течение на времето все по-трудно е прикривала омразата към съпруга си. Всъщност не се е и опитвала. А той, бедният, беше сериозно разстроен и загрижен за нея. Сигурно реакциите ѝ са му били доста непонятни. А те са били съвсем логични. Тя играеше ролята на тероризирана жена. Подозирах нещо, а тя го усещаше, и искаше да ме накара да повярвам, че съпругът ѝ е извършил престъплението. И второто убийство, което съм убеден, че вече е била замислила, можеше да бъде извършено всеки момент. Знаех, че притежава смъртоносна доза хлорал. Страхувах се, че ще инсценира неговото самоубийство и самопризнанията му. Но все още нямах доказателства против нея. И когато съвсем се бях отчаял, най-сетне се добрах до нещо. Мис Лосън ми каза, че в онази нощ, в понеделника след Великден, е забелязала Тереза Аръндел да коленичи на стълбите. Бързо установих, че мис Лосън не би могла да види ясно Тереза, поне не толкова ясно, че да различи чертите ѝ. Но беше твърдо убедена, че е била Тереза. Когато я притиснах, тя спомена за брошка с инициалите на Тереза — Т. А. Помолих Тереза Аръндел да ми покаже въпросната брошка. Тя категорично отрече да е била на стълбите в посоченото време. Отначало си помислих, че някой е откраднал брошката ѝ, но когато погледнах украшението в огледалото, истината моментално се разкри пред мен. Когато се е събудила, мис Лосън е видяла брошка с инициали Т. А. да проблясва на мъждукащата светлина. И е решила, че е Тереза. Но ако в огледалото е видяла инициалите Т. А., то истинските инициали са А. Т., защото в огледалото те се виждат обърнати. Разбира се! Мисис Таниос е кръстена на майка си Арабела Аръндел. За по-кратко са я наричали Бела. А. Т. означава Арабела Таниос. Няма нищо необикновено в това, че мисис Таниос е притежавала подобна брошка. Миналата Коледа те са били много скъпи, но през пролетта цената им спаднала, а вече бях забелязал, че мисис Таниос копира шапките и дрехите на Тереза, дотолкова, доколкото и позволяват ограничените средства. За мен случаят беше доказан. Какво трябваше да предприема? Да поискам разрешение от Министерството на вътрешните работи за ексхумация на тялото? Несъмнено щях да го получа. Бих могъл да докажа, че мис Аръндел е била отровена с фосфор, въпреки че имах известни колебания. Тялото е било погребано преди два месеца и, както разбрах, съществуват случаи на отравяне с фосфор, при които след ексхумация не са установени поражения върху органите и анализите не дават категорични резултати. Но дори и да се беше потвърдило, как бих могъл да докажа, че мисис Таниос е притежавала фосфор? Много трудно, след като тя сигурно го е донесла от чужбина. В този момент тя направи решителна стъпка. Напусна съпруга си и се остави на милостта на мис Лосън. Нещо повече — определено обвини съпруга си в убийство. Бях убеден, че ако бездействам, той ще бъде следващата ѝ жертва. Взех мерки да ги изолирам един от друг под предлог, че е в интерес на нейната безопасност. Тя не можеше да ми противоречи. Всъщност имах предвид неговата безопасност. И после… и после… — той направи дълга пауза, а лицето му пребледня. — Но това се оказа само временно решение. Трябваше да положа усилия убиецът да не убива повече. Беше необходимо да се погрижа за безопасността на невинния. Реших да опиша случая така, както го виждах, и да предам написаното на мисис Таниос.