— Ето, вие даже от любезност не казахте, че изобщо не ви дразня. Но все някой трябва да дразни! Всичко стана прекалено определено, всички са прекалено сигурни… Аз май ще тръгвам, Пол. Ще отида да хвърлям камъчета. Струва ми се, че никого не дразня, колкото и да се старая… — Той направи опит да стане, но отново се отпусна, взирайки се в прозореца, по който се стичаха едри капки.
Пол се засмя и захвърли молива.
— Вие наистина понякога опъвате нервите на хората, Леонид Андреевич. Но навън е мокро и неприятно, затова останете тук. Не ми пречите.
— В края на краищата нервите също трябва да се тренират — отбеляза Горбовски замислено. — Човек трябва да тренира способността си да възприема. Иначе става невъзприемчив, а това е скучно.
Те замълчаха и Горбовски като че ли задряма в креслото. Пол продължи да работи. Автоматичният секретар доложи, че егерът Сименон и един новопристигнал турист са дошли за инструктаж. Пол му каза да ги покани.
Малкият смугъл Сименон влезе, придружен от новобранеца — физика Марио Пратолини. И двамата бяха облечени в комбинезони и накичени с разни прибори, карабини и ловни ножове. Както обикновено, Сименон бе мрачен, но Марио сияеше, просто искреше от удоволствие и вълнение. Пол стана да ги посрещне. Горбовски отвори очи и ги загледа. На лицето му се появи гримаса на съмнение и Пол веднага разбра защо: новобранецът очевидно не ставаше.
— Накъде тръгвате? — попита Пол.
— Пробно излизане — отвърна Сименон. — В първа зона, сектор шестнайсети.
— Аз не съм съвсем новобранец, директоре — каза Марио весело и с достойнство. — Ловувал съм на Яйла. Не може ли да минем без проба?
— Не, не става — каза Пол. Стана от бюрото и спря пред Марио. — Без проба не може — повтори той. — Разучихте ли инструкцията?
— Два дни я зубрих, директоре. Ловувал съм ракопаяци и ми казваха…
— Това няма значение — меко го прекъсна Пол. — Хайде по-добре да поговорим за Пандора. Да предположим, че сте загубили егера. Какво решение ще вземете?
— Ще дам серия сигнални изстрели и ще чакам отговор — в скоропоговорка изрече Марио.
— Егерът не отговаря.
— Включвам радиостанцията и ви съобщавам.
— Действайте.
Марио грабна радиостанцията и Сименон едва успя да подхване карабината му. Горбовски предпазливо прибра краката си.
— Не бързайте — посъветва го Пол. — И ще приемем, че карабината ви вече е потънала.
Марио възприе казаното като шега. По движенията му личеше, че не за първи път борави с радиостанция, но тази имаше късовълнов приемопредавател, радиометър и биоанализатор. Марио сумтеше и въртеше копчетата, Пол чакаше, а Сименон държеше при краката си двете карабини и гледаше в ъгъла.
— Странно — каза накрая Марио. — Просто удивително…
— Нищо удивително няма тук — каза Пол. — Всъщност какво искате да направите?
— Ах, да — Марио изведнъж се сети. — Така получавам концентрация на белтък… Аха… Белтъкът е много… Така. Сега. Готово! Да предавам ли?
— Предавайте — студено каза Пол.
— Еее… Ааа… Почакайте, не съм включил микрофона… — Марио пъхна ръце зад яката си, търсейки кабела на микрофона. — Но ако разсъждаваме логически, абсолютно непонятно ми е как може егерът да се загуби.
— Отляво, отляво — мрачно подсказа Сименон.
— Да — съгласи се Пол. — Егерът едва ли ще се загуби, но вие може да се изгубите.
Марио включи микрофона и отново попита:
— Да предавам ли?
— Предавайте — каза Пол.
— Ало, ало, База, База, говори Пратолини, изгубих егера и чакам указания!
— Пол — каза Сименон мрачно. — При пробното излизане това не е задължително. Ще вървим от ориентир до ориентир, ще му покажа тахорг и ще се върнем да си сменим бельото…
— За какво става дума? — попита Марио с известно раздразнение. — Не ме ли чувате? Как ме чувате? Ало!
— Чувам ви добре — каза Пол. — От запад към вашия сектор се движи лилава мъгла, пригответе се. Включете пеленгатора и чакайте на място.
Марио включи пеленгатора и попита:
— А лилавата мъгла опасна ли е?
Пол се обърна към Сименон.
— Ти ли го готви за излизането? — попита той тихо.
Сименон прехапа устни.
— Пол — каза той, — ние излизаме пробно.
— Грешиш — каза Пол с равен глас. — Не излизате пробно. Отивате в терариума и започвате сериозно да се готвите за пробно излизане. Не в кафенето, а в терариума. И няма да си разказвате легенди, а ще се подготвяте за пробното излизане. Утре ще ви приема пак и ще проверя как сте се подготвили. Няма да ви задържам повече.