— Извинявайте! — възкликна Марио. Очите му блестяха. — Аз не съм момченце! Ловувал съм на Яйла и нямам много време! Дойдох на Пандора да ловувам! В Пандорианския терариум можех да ловувам и в Кейптаун…
— Да вървим, да вървим — каза Сименон и го хвана за ръката.
— Не, Жак, как така да вървим? Това е странен и необясним формализъм!
Пол студено се взря в очите му. На Марио му стана неловко и се вгледа в Горбовски.
— На Яйла не съм виждал нищо подобно!
— Да вървим — повтори Сименон и го повлече след себе си.
— Но аз искам обяснение! — викаше Марио, обръщайки се към Горбовски. — Не понасям да се държат с мен като с някакъв сополанко! Що за глупости са това? Как така бих могъл да загубя егера?
— Не се сърдете, Марио — каза Горбовски и се изтегна по-удобно. — Не бива да се сърдите така, за да не ви се разсърдят истински на вас. Вие сте абсолютно, абсолютно неправ. Абсолютно. Така е.
Марио го гледа няколко секунди, разширявайки и свивайки ноздри. После направи неопределен жест с ръка и каза:
— Това е съвсем друга работа. В края на краищата ред трябва да има. Но можехте веднага да ми кажете, че просто не съм прав.
— Абе, хайде да вървим! — отчаяно викна Сименон.
— Жак — каза Пол след тях — В осемнайсет нула-нула ела при мен.
Габровски неочаквано скочи и викна:
— Почакайте, Жак! Имам въпрос! Може ли? Какво ще направите, ако в гората срещнете неизвестно животно?
— Ще го застрелям и ще извикам биолозите — злобно отвърна Сименон и излезе.
— Какъв горделивец — каза Горбовски и отново се отпусна в креслото.
— Видяхте ли? — попита Пол. — Ще им дам аз едно пробно излизане, ще запомнят първия закон на човечеството… — Той се върна на бюрото, намери доклада и написа в полето: „22:00 — радиационна тревога и земетресение. 24:00 — обща евакуация.“ После се наведе към микрофона на секретаря и продиктува: „В 18:00 съвещание на целия свободен от дежурство персонал при мен.“ Габровски каза:
— Много сте страшен, Пол.
— Толкова по-зле за мен.
— Да — съгласи се Габровски. — Толкова по-зле за вас. Вие сте още много млад началник. С течение на времето това ще отмине.
Пол искаше да отвърне, че в края на краищата той би предпочел изобщо да не е началник и че на благоустроените планети началници никому не са нужни, когато изведнъж под тавана избухна червена светлина и се разнесе оглушителен звън. Двамата трепнаха и се обърнаха към екрана за аварийна връзка. Пол включи на прием и каза:
— Директорът слуша.
Чу се хриплив, задъхан глас:
— Говори Сартаков! Говори Сартаков! Как ме чувате?
— Чувам те добре — нетърпеливо отвърна Пол. — Какво става?
— Пол! Ние паднахме! Сектор седемдесет и три, повтарям, сектор седемдесет и три. Чуваш ли ме?
— Да, сектор седемдесет и три. Продължавай…
— Пеленгаторите работят, хората са невредими, хеликоптерът е повреден. Чакаме помощ. Чуваш ли ме?
— Чувам те отлично, остани на връзка… — Пол постави ръце на пулта. — Дежурния, говори директорът. Искам един дирижабъл и един всъдеход. С дирижабъла да е групата на Шестопръстия, на всъдехода — групата на Кутнов. След десет минути докладвайте за готовността им. Да вземат пълен авариен комплект. Повторете!
Дежурният повтори.
— Изпълнявайте… Внимание, База! Заместник-директорът Робинзон веднага да се яви при директора в пълно походно снаряжение…
— Пол! — отново прозвуча хрипливият глас. — Ако можеш, ела лично, струва ми се, че е много важно… Висим на едно дърво и виждам много странни неща… Такова нещо никога не сме виждали! Не мога да обясня, но това е нещо особено… Внимателно, Рита Сергеевна! Пол, ако можеш ела, няма да съжаляваш!
— Ще дойда, останете на линия — каза Пол. — Непрекъснато да сте на линия. Оръжието в ред ли е?
— При нас всичко е наред, с изключение на хеликоптера… Целият е в някакъв кисел… Лопатата му е счупена…
Пол отвори стенния шкаф. Горбовски стоеше пред картата и следваше с пръст контурите на сектор седемдесет и трети.
— Тук вече е имало авария — каза той.
Пол се приближи, закопчавайки комбинезона си.
— Къде? — Ръцете му замряха. — Я виж ти… — рече той и започна да се закопчава още по-бързо. Горбовски го погледна с вдигнати вежди.