— Божичко — възкликна руснакът и бледите му страни почервеняха от гняв.
Той се обърна и отново изкрещя нещо на странно звучащ виетнамски. В помещението веднага се появи кофа с вода, която Гришанов изля върху главата на американеца. После затърси нещо друго и Захариас чу, че вратата се затваря.
— Пий, Робин, пийни си от това.
Той приближи малка манерка до устните на американеца и я надигна.
Захариас отпи толкова бързо, че преди да забележи щипещия вкус на водката, течността вече бе в стомаха му. Той стреснато вдигна ръка и се опита да отблъсне манерката.
— Не мога… — изпъшка американецът, — не мога да пия, не мога…
— Това е лекарство, Робин, а не удоволствие. Религията ти не забранява лекарствата. Моля те, приятелю, ти имаш нужда от него. Не мога да направя нищо повече за теб — прибави Гришанов с ужасно смутен глас. — Трябва, Робин.
„Може би наистина е лекарство“ — помисли си Захариас. Някои лекарства съдържаха алкохол, но Църквата не ги забраняваше, нали? Полковникът не можа да си спомни точно и затова отпи отново. Той не знаеше също, че с изчезването на адреналина, който побоят бе вкарал в организма му, тялото се отпуска и алкохолът задълбочава този процес.
— Не толкова много, Робин.
Гришанов дръпна манерката и започна да се грижи за раните на американеца. Той изпъна краката и изчисти лицето му с влажна кърпа.
— Диваци! — изръмжа руснакът. — Мръсни вмирисани диваци. Майор Винх ще ми плати за това. Ще му счупя тънкото маймунско вратле. — Руският полковник приседна на пода до американския си колега и заговори искрено: — Робин, ние сме врагове, но освен това сме и хора, а дори и войната си има правила. Ти служиш на страната си, а аз — на моята. Тези… тези хора не разбират, че без чест и достойнство не може да има истинска служба, а само варварство. — Той отново протегна манерката: — Ето, не мога да ти предложа нищо друго за облекчение на болката. Наистина не мога, съжалявам.
Захариас отпи нова глътка. Той все още бе схванат, замаян и по-объркан от всякога.
— Браво — похвали го Гришанов. — Никога не съм го казвал, но ти си един храбър човек, приятелю, щом издържаш издевателствата на тези животни.
— Налага се — изхриптя Захариас.
— Разбира се — съгласи се Гришанов и избърса лицето на пленника толкова внимателно, сякаш му бе дете. — На твое място аз също щях да опитам. — Той замълча за момент. — Господи, отново да летиш!
— Да, полковник, иска ми се…
— Наричай ме Коля — махна с ръка руснакът. — Вече се познаваме от доста време.
— Коля?
— Християнското ми име е Николай. Коля е… прякор ли казвахте?
Захариас отпусна глава на стената, затвори очи и си спомни усещанията от полета.
— Да, Коля, иска ми се отново да летя.
— На мен също — каза Коля и обгърна приятелски натъртените и ожулени рамене на събеседника си. Той добре знаеше, че това е първата проява на човешка топлота, изпитана от американеца в продължение на почти година. — Моят любимец е МиГ-17. Сега е почти забравен, но, Господи, колко е хубаво да летиш. Просто слагаш върховете на пръстите си върху лоста и си помисляш, пожелаваш си нещо наум, което самолетът веднага изпълнява.
— 86 бяха същите — каза Захариас, — но и тях вече ги няма.
Руснакът цъкна с език.
— Те са като първата ти любов, нали? Момичето, което си срещнал в детството и което за пръв път те е накарало да мислиш като мъж. Но за хора като нас първият самолет е нещо по-различно. Той не е така топъл като жена, но е доста по-лесен за управление.
Робин се опита да се засмее, но само се разкашля. Гришанов му предложи още една глътка.
— Спокойно, приятелю. Кажи ми, кой е любимият ти модел?
Американецът повдигна рамене и усети надигащата се в стомаха му топлина.
— Летял съм почти на всичко. Не съм се качвал само на F-94 и-89, но са ми казвали, че не съм пропуснал нищо. F-104 приличаше на състезателна кола, макар и не много повратлива. Но най-любим ми е F-86H. Просто е удоволствие да го караш.
— А „Тънд“? — попита Гришанов, използвайки умалителното име на F-105 „Тъндърчийф“.
Робин се прокашля.
— За да го обърнеш във въздуха, ще ти е необходим целият щат Юта, но проклет да съм, ако не е ужасно бърз. Веднъж дори вдигнах сто и двадесет възла над червената линия.
— Разправят, че не бил точно изтребител, а по-скоро камион с бомби.
Гришанов усърдно изучаваше жаргона на американските пилоти.