Кели се здрависа и с двамата. Морският пехотинец бе авиатор като Максуел и Подулски, които днес не бяха на срещата. Джон си нямаше и представа кой е Ритър, но той заговори пръв:
— Хубав анализ. Езикът ви не е на бюрократ, но сте отбелязали всички основни точки.
— Не е толкова трудно да се сети човек. Нападението по земя ще бъде сравнително лесно. В такъв лагер не държат опитни войници, а онези, които са там, ще гледат навън, а не навътре. Да кажем, че във всяка кула ще има по двама човека. Прожекторите им ще светят в тази посока, нали? Ще ги обезвредим за секунди. Освен това можем да използваме гората, за да се приближим достатъчно близко и да използваме М-79. — Кели придвижи ръка по диаграмата. — Ето ги бараките. Има само две врати и се обзалагам, че вътре са не повече от четиридесет човека.
— Оттук ли ще дойдем? — попита генерал Йънг и посочи югоизточния край на лагера.
— Да, сър. — За летец морският пехотинец схващаше доста бързо. — Целта е да придвижим ударната група възможно най-близко. Ще ни помогне времето, а като се вземе предвид сезонът, през който ще действаме, не би трябвало да имаме проблеми. Два миномета и леки картечници ще бъдат достатъчни. Спасителните хеликоптери ще се приземят тук. Всичко ще е приключило пет минути след първия изстрел. Това е за земната част от операцията. За останалото трябва да се погрижат летците.
— Значи според вас най-важно е да придвижим ударната група възможно най-близо до целта…
— Не, сър. Ако искате нов Сонг Тай, можете да повторите целия план точка по точка. Да накарате хеликоптера да кацне в средата на лагера и тъй нататък. Но аз си мисля, че искате операцията ви да си остане малка.
— Точно така — намеси се Ритър. — Трябва да бъде малка. Няма начин да получим разрешение за нея, ако е голяма.
— Значи ограничено количество жива сила и техника и друга тактика. Хубавото в цялата работа е, че целта също е малка. Хората, които трябва да измъкнем, не са много. Противниците ни — също.
— Но гаранциите за успех са минимални — намръщи се генерал Йънг.
— Прав сте — съгласи се Кели. — Двадесет и пет човека. Докарайте ги в тази долина, прехвърлете ги през хълма, посочете им мястото, накарайте ги да обезвредят кулите и да отворят вратата. После минометите вземат на мушка тези две сгради, докато ударната група напада тази. Хеликоптерите прибират товара си и всички си обираме крушите от тази долина.
— Вие сте оптимист, господин Кларк — обади се Гриър и напомни на Кели за кодовото му име.
Ако генерал Йънг разбереше, че Кели е прост боцман, веднага щяха да го загубят като съюзник. А Йънг вече бе направил достатъчно много за тях с жертването на целия си годишен бюджет за строеж при изграждането на макетите в гората на Куантико.
— Правил съм всичко това и преди, адмирале.
— Кой ще се занимава с хората? — попита Ритър.
— Вече сме се погрижили за това — увери го Джеймс Гриър.
Ритър седна на стола си и се загледа в снимките и диаграмите. Той, както Гриър и всички останали, залагаше кариерата си на карта. Но алтернативата на сегашната операция бе да не прави нищо. Това означаваше, че поне полковник Захариас и сигурно още двадесет храбри мъже никога нямаше отново да се завърнат по домовете си. „И все пак това не е истинската причина“ — призна пред себе си Ритър. Причината бе решението на някои хора да отпишат живота на тези двадесет мъже. А щом веднъж го бяха взели, те нямаше да се поколебаят да го сторят и друг път. Този начин на мислене щеше някой ден да погребе управлението. Кой щеше да се остави да бъде вербуван, ако се разчуеше, че Америка не дава и пет пари за хората си? Запазването на вярата бе повече от необходимо. Така работеха истинските бизнесмени.
— По-добре да започнем, преди да сме осведомили някого — каза той. — Ако сме подготвили всичко, разрешението ще дойде по-лесно. Трябва да представим операцията като уникална възможност. Това е била другата основна грешка при ЖАЛОН. При нея очевидно са искали разрешително за ловуване, а тях никой не е склонен да ги издава. Ние ще проведем еднократна спасителна операция. Мога да прокарам версията пред приятелите си в Съвета по националната сигурност. Те със сигурност ще ни дадат зелена улица, но трябва да сме готови за нея.
— Искаш да кажеш, че си на наша страна, Боб, така ли? — попита Гриър.
Ритър направи голяма пауза, преди да отговори:
— Да, това искам да кажа.
— Трябва да помислим още по въпроса за сигурността — обади се Йънг, който мислеше как ще се промъкнат хеликоптерите, загледан в картата.
— Да, сър — съгласи се Кели. — Някой трябва да се вмъкне предварително и да огледа положението със собствените си очи.