— И кой е този? — попита Райън.
— Ще повярваш ли, ако ти кажа, че е Бандана? — отвърна униформеният полицай. Той бе опитен и отдавна патрулираше по улиците. Бял, тридесет и две годишен. — Беше пласьор, разбира се.
Очите все още бяха отворени, което не бе толкова често срещано явление при убийствата. В този случай обаче смъртта бе дошла изненадващо и при това доста болезнено. Странно, че трупът бе толкова чист. Виждаше се двусантиметрова дупка, обрамчена от черен кръг, подобен на поничка. Той бе е дебелина три милиметра. Разбира се, бе останал от барута, което поставяше вън от съмнение оръжието, с което бе извършено престъплението — пушка. Дупката на тялото зееше празна. Всички вътрешни органи бяха или разкъсани, или всмукани надолу от гравитацията. Емет Райън за пръв път в живота си поглеждаше в мъртво тяло по такъв начин. Сякаш не бе човек, а манекен.
— Причината за смъртта — забеляза хапливо съдебният лекар — е абсолютното изпаряване на сърцето. Единственият начин, по който можем да открием тъкан от него, е чрез микроскоп. Татарски бифтек — поклати глава лекарят.
— Очевидно е бил застрелян от непосредствена близост. Убиецът сигурно е заврял дулото в гърдите му и е стрелял.
— За бога, той дори не е кашлял кръв — обади се Дъглас.
Поради липсата на втора рана, откъдето евентуално би излязъл куршумът, по тротоара нямаше и следа от кръв. Отдалеч Бандана изглеждаше като заспал, разбира се, ако не се смятаха широко отворените безжизнени очи.
— Няма диафрагма — обясни съдебният лекар и посочи раната. — Тя трябва да се намира между това и сърцето. Вероятно цялата дихателна система е разрушена. Знаете ли, никога не съм виждал по-чисто свършена работа. — Той работеше като съдебен лекар от шестнадесет години. — Ще ни трябват много снимки. Този случай ще влезе в учебниците.
— Опитен ли е бил? — обърна се Райън към униформения полицай.
— Достатъчно, за да умее да се пази.
Лейтенантът се наведе и опипа левия хълбок на трупа.
— Пистолетът му е все още тук.
— Значи е познавал убиеца — заразмишлява на глас Дъглас. — Поне със сигурност го е оставил да се приближи ужасно близко.
— Трудно е да се скрие пушка. За бога, дори и рязаните издуват дрехите. Освен това явно не е подозирал нищо, така ли е? — попита Райън и направи път на съдебния лекар.
— Ръцете му са чисти. Няма следи от борба. Който и да го е направил, е успял да се приближи доста близо, без да разтревожи приятеля ни. — Дъглас направи пауза. — По дяволите, пушката е шумно оръжие. Никой ли не е чул нищо?
— Смъртта е настъпила около два-три часа — съобщи съдебният лекар. Трупът отново не бе вкочанен.
— По това време улиците са тихи — продължи Дъглас. — Пушката вдига страхотна врява.
Райън прерови джобовете на панталона. Отново нямаше никакви пари. Той се огледа наоколо. Зад опънатите от полицията въжета имаше петнадесетина зяпачи. Те използваха възможността за малко безплатно развлечение, но израженията по лицата им не бяха по-цинични от това на съдебния лекар.