Санди видя всичко, изписано по лицето му. Джон може би наистина бе термореле, но не винаги стоеше нащрек. „Ти не си психопат. Ти изпитваш болка, а те — не. Поне не и от смъртта на приятел. Какво си тогава?“
18.
НАМЕСА
— Давай пак — каза й той.
„Щрак.“
— Добре, разбрах какво е — обяви Кели.
Той се наведе над нейния плимут „Сатълайт“. Беше с навити ръкави на ризата, без сако и вратовръзка. Ръцете му бяха мръсни от продължилите половин час опити.
— Просто така?
Санди излезе от колата и по навик взе ключовете със себе си. Това бе доста странно при положение, че колата не работеше. „Защо ли не ги оставя вътре, за да поизмъча някой крадец?“ — зачуди се тя.
— Малкият комутатор, в който поставяш ключа, не може да издържи стартерния ток. Той управлява един електромагнит — посочи с френския ключ Кели, — който от своя страна се затваря и електричеството потича. Ясно ли е дотук?
— Долу-горе. — Това бе истина. — Казаха, че ми трябва нов акумулатор.
— Предполагам, знаеш, че автомонтьорите обичат да…
— Да лъжат жените, защото нищо не разбират от коли? — направи гримаса Санди.
— Нещо такова. Все пак ще трябва да ми платиш нещо — каза Кели и заровичка из кутията си с инструменти.
— Какво?
— Много се изцапах и няма да мога да те заведа на ресторант. Ще трябва да вечеряме тук — каза той и изчезна под колата заедно с бялата риза и панталоните от костюма. След минута се показа с изпоцапани ръце. — Опитай пак.
Санди се качи в колата и завъртя ключа. Акумулаторът бе малко изтощен, но запали от първия път.
— Остави я малко да се зареди.
— Какво й имаше?
— Един разхлабен кабел. Трябваше само да го стегна. — Кели погледна дрехите си и направи гримаса. Санди също. — Ще трябва да отидеш в сервиза и да накараш да ти завият една гайка. След това не би трябвало да се разхлабва повече.
— Нямаше нужда да…
— Утре трябва да отидеш на работа, нали? — прекъсна я Кели. — Къде да се измия?
Санди го поведе към къщата и му посочи банята. Преди да се върне обратно при нея във всекидневната, Джон доста потърка ръцете си.
— Къде си се научил да поправяш коли? — попита Санди и му подаде чаша вино.
— Баща ми беше доста добър механик. Като пожарникар трябваше да знае всичко това и той го учеше с удоволствие. Предаде го и на мен. Благодаря — вдигна чашата си към нея Кели. Той не беше много по виното, но това му хареса.
— Защо „беше“?
— Почина, докато бях във Виетнам. Получил сърдечен удар по време на работа. Мама пък почина, докато бях още в основното училище. Рак на черния дроб — обясни Кели с възможно най-спокоен глас. Болката вече бе отминала. — С татко много се разбирахме и смъртта му беше голям удар за мен. Той пушеше и вероятно това го е довършило. Самият аз по това време бях в лазарета с някаква инфекция и не можах да си дойда за погребението. Когато се оправих, отидох на гроба и просто постоях там.
— Когато лежеше в болницата при нас, се чудех защо никой не ти идва на свиждане — каза Санди. Тя едва сега разбра колко самотен е Джон Кели.
— Имам двама чичовци и няколко братовчеди, но не се виждаме много често.
„Нещата започват да се изясняват“ — помисли си Санди. Изгубил е майка си още като малък, и то по особено жесток и мъчителен начин. Сигурно е бил самостоятелно дете, но това не му е помогнало да промени нещата. Всяка жена в живота му е била отнемана насила: майката, съпругата, приятелката. „Сигурно е ужасно разгневен на света“ — каза си тя. Това обясняваше толкова много неща. Когато е видял Хофан да я заплашва, Кели се е почувствал длъжен да я защита. Санди все още си мислеше, че щеше сама да се справи с положението, но сега вече знаеше, че не е трябвало. Това напълно уталожи все още неизгасналия й гняв. Кели не се държеше прекалено фамилиарно и не я събличаше с поглед. Санди особено мразеше последното, въпреки че позволяваше на пациентите да го правят в желанието си да оздравеят по-бързо. Джон се държеше като приятел — като един от колегите на Тим. В поведението му личаха добронамереност и уважение към личността й. Той я виждаше първо като човек, а след това като жена. Сандра Манинг О’Тул откри, че това й харесва. Колкото и огромен и заплашителен да изглеждаше този човек, тя нямаше защо да се бои от него. Констатацията бе твърде странна за начало на една връзка, ако наистина в момента между двама им започваше нещо такова.