Едно тупване на стъпалата пред къщата оповести пристигането на вечерния вестник. Кели го взе и прегледа първата страница, преди да го остави на масичката за кафе. Най-голямата сензация на този беден откъм новини летен ден бе откриването на нов мъртъв пласьор на наркотици. Санди видя, че Кели гледа статията и чете първите няколко реда.
Нарастващото влияние на Хенри в местната търговия с наркотици се разпростираше върху все повече и повече пласьори. Убитият предната нощ бе една от многобройните малки пионки на организацията му. Тъкър знаеше само уличния прякор на пласьора и бе научил истинското му име — Лайънел Хол — от вестниците. Никога не го бе виждал, но познатите му го препоръчваха като схватливо и заслужаващо внимание момче. „Е, не е бил достатъчно схватлив“ — помисли си Хенри. Стълбицата на успеха в неговия бизнес бе стръмна и хлъзгава; подборът — по дарвиновски жесток и Лайънел Хол се бе оказал недостатъчно подготвен за изискванията на новата си професия. Това бе неприятно, но не чак толкова важно. Хенри стана от стола и се протегна. Беше спал до късно, тъй като преди два дни се получи новата доставка от цели петнадесет килограма „материал“, както бе започнал да го нарича. Пътуването с лодка до мястото на приготвяне и обратно вземаше данъка си. Грижливо приготвеното от Тъкър укритие се превръщаше в досадно неудобство. Но тези мисли бяха опасни и той го знаеше. Този път Хенри само наблюдава хората си как работят. Сега още двама знаеха повече отпреди, но Тъкър вече се бе уморил сам да върши черната работа. За това си имаше слуги — дребни хора, които добре осъзнаваха факта и разбираха, че могат да напреднат единствено, като точно изпълняват заповедите му.
В това отношение жените бяха по-добри от мъжете. Мъжете имаха его, за което трябваше да се грижат мозъците им и колкото по-малък бе мозъкът — толкова по-голямо егото. Рано или късно главата на някого щеше да се замае и той щеше да се разбунтува. Проститутките, които използваше, бяха много по-лесни за управление, а освен това от тях имаше и друга полза. Тъкър се усмихна.
Дорис се събуди около пет. Главата й се пръскаше от последиците на взетите предната вечер наркотици. Своя принос за болката даваше и двойното уиски, с което някой бе решил да я почерпи. Болката й подсказа, че й предстои нов ден. Алкохолът и наркотиците не бяха свършили работа предната вечер, когато Дорис се бе поколебала, преди да ги изгълта и да започне купона. Последвалото след чашата бе обвито в мъгла. То напомняше на толкова други нощи, че Дорис не можеше да отдели старото от новото.
Сега бяха по-внимателни. Бяха научили урока, даден им от Пам. Дорис седна на леглото и погледна глезена си, окован във верига, водеща към една халка в стената. Ако се бе замислила, щеше да открие, че една здрава жена може да се справи с халката след неколкочасови усилия. Но бягството бе смърт — дълга и мъчителна. Колкото и да желаеше избавлението от един живот, каращ и най-ужасните кошмари да бледнеят, Дорис все пак се страхуваше от болката. Тя се изправи и веригата издрънча.
— Здрасти, сладурче — каза младият мъж с усмивка, която изразяваше по-скоро доволство, отколкото обич. Той се наведе, отключи халката около глезена й и посочи към банята. — Бягай там. Имаш нужда от душ.
— Къде си се научила да готвиш китайски ястия? — попита Кели.
— От една сестра, с която работих миналата година. Казва се Нанси By. Сега преподава във вирджинския университет. Харесва ли ти?
— Шегуваш ли се?
Ако пътят към мъжкото сърце наистина минава през стомаха, то тогава един от най-хубавите комплименти, които мъж може да направи на жена, е да поиска допълнително. Кели изпи само една чаша вино, но се нахвърли върху храната с такава стръв, каквато позволяват добрите обноски.
— Не е чак толкова хубаво — каза Санди с неприкрито желание за още комплименти.
— Много по-добро е от собствените ми кулинарни постижения, но ако ще издаваш готварска книга, ти трябва човек с по-изискан вкус от мен. — Той вдигна поглед. — Бил съм една седмица в Тайпе и там готвят почти толкова хубаво.
— И какво си правил там?
— Възстановявах се. Когато стрелят по теб, обикновено ти дават някаква отпуска.