— А Бастон?
Райън кимна.
— Там съвсем не беше приятно, но поне влязохме с камиони.
— Е, тогава знаете срещу какво сте изправен, лейтенант Райън.
— Обяснете ми.
— Ето ключа към загадката — подаде му Фарбър показанията на госпожа Чарлз. — Маскировката. Трябва да е бил маскиран. За да забиеш нож в основата на черепа, се изисква здрава ръка. Убиецът ви не е бил алкохолик. Те повсеместно имат проблеми със здравето и физиката си.
— Но това въобще не отговаря на шаблона — възрази Райън.
— Мисля, че отговаря, но не е така очевидно: Да се върнем назад. Представете си, че сте в армията и сте член на елитна част. Преди всяка мисия разузнавате целта си, нали?
— Винаги — съгласи се детективът.
— Сега пренесете ситуацията в градски условия. Как ще го направите? Просто ще се маскирате. И така нашият приятел е решил да се превъплъти в бездомен алкохолик. Колко такива хора има по улиците? Мръсни, вмирисани, но съвършено безобидни за останалите. Те са невидими и човек просто ги изключва от околната среда. Всички го правят.
— Все още не…
— Но как влиза и излиза? Мислите ли, че взема автобус или пък такси?
— Кола?
— Маскировката е нещо, което след употреба се сваля. — Фарбър вдигна една от снимките, направени при убийството на младежа. — Той убива двамата пласьори на няколко пресечки по-нататък и идва тук. Защо?
На снимката ясно се виждаше празното място между две коли.
— Проклет да съм! — Райън не се опита да прикрие неудобството си. — Какво друго съм пропуснал, докторе?
— Наричайте ме Сид. Не много. Нашият човек е много умен. Той променя методите си и единствено тук е дал воля на гнева си. Тук личи добре. Това е единственото престъпление, извършено от гняв, ако не броим тазсутрешното, но него засега ще го оставим настрани. Тук гневът изпъква на преден план. Първо осакатява жертвата, а след това я убива по един доста труден начин. Защо? — Фарбър направи пауза, за да пусне няколко замислени облачета дим. — Бил е ядосан, но защо? Явно това убийство не е влизало в плановете му. Той не е възнамерявал да се среща с госпожа Чарлз. По някаква причина се е наложило да извърши нещо, което не е възнамерявал да прави, и то го е разгневило. Освен това я е пуснал да си иде, при положение че е знаел, че го е видяла.
— Все още не сте ми казали защо?
— Той е ветеран от войната. При това в отлична форма. Следователно е по-млад от нас и чудесно подготвен. Рейнджър, Зелена барета, нещо такова.
— И защо го прави?
— Не знам. Ще се наложи да попитате него. Но със сигурност сте изправени срещу пресметлив човек. Той наблюдава жертвите си. Избира едно и също време от денонощието — когато са изморени, когато движението по улицата е съвсем слабо, за да намали вероятността да го забележат. Той не ги ограбва. Може и да взема парите им, но това не е едно и също. А сега ми разкажете за последното убийство — подкани го Фарбър меко, но с нетърпящ възражение тон.
— Вече сте видели снимките. В една чанта на втория етаж открихме сума пари. Все още не сме ги преброили, но не са по-малко от петдесет хиляди.
— Наркопари?
— Така мислим.
— В къщата е имало и други хора. Отвлякъл ли ги е?
— Смятаме, че е имало още двама. Със сигурност един мъж и вероятно жена.
Фарбър кимна и пуши мълчаливо в продължение на няколко секунди.
— Има две възможности. Или вече е хванал човека, когото преследва, или е направил поредната си крачка към нещо друго.
— Значи убитите пласьори са само за камуфлаж?
— Първите двама, които сте намерили вързани…
— Разпитвал ги е — направи гримаса Райън. — Трябваше и сами да се сетим. Те бяха единствените, което не намерихме убити направо на улицата. Направил го е, за да има повече време.
— Когато гледаш от разстояние, винаги е по-лесно — забеляза Фарбър. — Не се обвинявайте напразно. Първото убийство наистина ужасно прилича на грабеж, пък и тогава не сте имали на какво друго да се опрете. Когато дойдохте тук, вече разполагахте със значително повече информация. — Психиатърът се облегна и се усмихна на тавана. Обожаваше да си играе на детектив. — Но до този случай — потупа той снимките от последното убийство — все пак не сте имали достатъчно сведения. Именно той изяснява картината. Вашият човек е на ти с оръжието. Той разбира от тактика и е много търпелив. Дебне жертвите си като ловец — сърна. Постоянно сменя методите си, за да ви обърка, но днес е допуснал грешка. Тук отново е демонстрирал гнева си и е издал сръчността си при боравенето с нож, защото веднага го е избърсал.