— Как се чувстваш?
— Виж какво, добре, давай, готово — отвърна му един нервен глас.
— Готов ли си да отговориш на няколко въпроса?
— На всичко! Само ме пусни оттук!
— Добре. — Кели взе един бележник. — Арестували ли са те някога, Били?
— Не.
Джон долови горда нотка в отговора. Добре.
— Служил ли си?
— Не.
Какъв тъп въпрос.
— Значи никога не си бил в затвора, не са ти вземали отпечатъци, нищо подобно?
— Никога.
Главата в камерата се поклати.
— И как да разбера, че не ме лъжеш?
— Не те лъжа, човече! Не лъжа!
— Да, вероятно е така, но аз съм длъжен да проверя, нали?
Кели протегна лявата си ръка и отвори вентила. Въздухът излезе със свистене от камерата.
Били не знаеше какво да очаква и ефектът определено го изненада неприятно. Той бе прекарал изминалия час в четири пъти по-високо от нормалното атмосферно налягане и тялото му бе свикнало с него. Поетият чрез дробовете въздух под налягане бе проникнал в кръвоносната система и сега целият му организъм бе под натиск от четири килограма на квадратен сантиметър. Различни балончета от газ — предимно азот, — намиращи се в кръвоносната му система, започнаха да се разширяват, когато Кели смъкна налягането. Тъканите около балончетата не можеха добре да се съпротивляват на натиска и почти едновременно стените на клетките се опънаха, а някои от тях се разкъсаха. Болката се появи първо като тъпо, но разпростиращо се болезнено усещане, за да прерасне бързо в най-неприятното преживяване в живота на Били. Тя пулсираше из цялото му тяло, сляла се със забързания ритъм на сърцето. Когато налягането стана два килограма на квадратен сантиметър, Кели чу стенанието, преминаващо в писък. Той затвори вентила и отново започна да сгъстява въздуха в камерата. След минута налягането отново стана четири бара. Това почти премахна болката и остави Били с усещането за изтощение, сякаш бе вършил изморителна работа. Пленникът на Кели явно не бе свикнал с подобни преживявания и нямаше нужната подготовка за тях. Разширените му от ужас очи подсказаха на Джон, че Били е напълно размекнат. В тях нямаше нищо човешко и това бе добре.
Кели отново включи разговорката:
— Това е наказанието за лъжа. Просто исках да сме наясно. Сега, бил ли си някога арестуван, Били?
— Исусе, не, човече!
— Никога не си попадал в затвора и отпечатъците ти…
— Не, само са ме глобявали за пътни нарушения. Никога не са ме арестували.
— В армията?
— Не, и това ти казах!
— Добре, благодаря ти. — Кели отметна първата група въпроси. — Сега да поговорим за организацията на Хенри.
В момента се осъществяваше и друг процес, за който Били не подозираше. При налягане от три бара азотът, който е в основата на въздуха, има упойващ ефект, подобен на предизвиквания от алкохола и наркотиците. Макар и да бе изплашен до смърт, Били постепенно бе обзет от еуфория, която пречеше на преценките му. Това беше още един от плюсовете в техниката на разпит, която Кели бе избрал главно заради огромните й поражения върху човешкия организъм.
— Оставил парите, казваш? — попита Тъкър.
— Повече от петдесет хиляди. Когато тръгнах, все още ги брояха — отвърна Марк Шарън.
Бяха в киното и освен тях на балкона нямаше други посетители. Детективът забеляза, че този път Хенри не яде пуканки. Не му се случваше често да вижда Тъкър възбуден.
— Трябва да разбера какво става. Кажи ми всичко, което знаеш.
— През изминалата седмица или може би десетина дни бяха убити няколко пласьори…
— Джу-Джу, Бандана и двама, които не познавам. Това го знам. Мислиш ли, че има връзка?
— Това е всичко, с което разполагаме, Хенри. Били ли изчезна?
— Да. Рик е мъртъв. С нож ли?
— Някой му е срязал сърцето надве — преувеличи Шарън. — Било ли е там и едно от момичетата ти?
— Дорис — кимна Хенри. — Оставил парите… Защо?
— Възможно е да става въпрос за провален грабеж, макар да не виждам какво може да го е провалило. И Джу-Джу, и Бандана бяха ограбени… По дяволите, може пък въобще да няма връзка. Може би случилото се снощи е нещо друго.
— Какво например?
— Например директен удар срещу организацията ти, Хенри — отвърна търпеливо Шарън. — Познаваш ли хора, които биха искали да извършат подобно нещо? Няма нужда да си ченге, за да разбираш от мотиви. — Част от полицая, една голяма част, се радваше, че е сложила ръка на Хенри, макар и за малко. — Какво знае Били?
— Много… Мамка му, току-що бях започнал да го водя… — Хенри спря.
— Всичко е наред. Не искам, пък и не ми трябва да зная. Някой друг обаче иска и най-добре е да помислиш за него.