— Три групи за обезвреждането на Москва?
— Разбира се, защо не? — учуди се Захариас. — Там е политическото ви ръководство, нали? Освен това е огромен координационен център. Дори и да успеете да измъкнете Политбюро, по-голямата част от политическото и военното ви командване ще остане…
— Имаме си начини да спасим важните хора — възрази наранената професионална и национална гордост на Гришанов.
— Разбира се — едва не се изсмя Робин и руснакът го забеляза. Една част от него се чувстваше обидена, но другата го поздравяваше, че е успял така добре да предразположи американския полковник. — Коля, ние също разполагаме с подобни планове. В Западна Вирджиния за конгресмените е построено укритие, не по-малко луксозно от „Риц“. В базата „Андрюс“ 1-ва хеликоптерна ескадрила в пълна бойна готовност. Ще повярваш ли обаче, ако ти кажа, че хеликоптерите не могат да прелетят цялото разстояние на отиване и връщане, без да презаредят с гориво? Никой не се е замислил по този въпрос, когато са избирали мястото за укритието, защото решението е било политическо. И още нещо любопитно. Ние никога не сме изпробвали системата си за евакуация. А вие вашата?
Гришанов седна на бетонния под до Захариас и опря гръб о мръсната стена. Николай Евгениевич сведе поглед и поклати глава. Току-що бе научил още нещо от американеца.
— Виждаш ли? Виждаш ли защо говоря, че никога няма да избухне война помежду ни? Ние си приличаме! Не, Робин, ние също никога не сме изпробвали системата за евакуация на Москва още откакто бях дете. Нашето голямо убежище е в планината Жигули. То представлява голям камък — не е планина, а нещо като огромен… балон? Не знам точната дума, но представлява наистина голям каменен кръг, идващ от центъра на Земята.
— Мегалит? Като Каменната планина в Джорджия?
Гришанов кимна. Тайните, чути от този човек, нямаше да излязат от лагера.
— Геолозите твърдят, че скалата е невероятно твърда. Пробихме тунел в нея още в края на петдесетте години. Лично аз съм ходил там два пъти. Помагах при строежа на помещенията за противовъздушната отбрана. Плановете ни са — и това е самата истина, Робин — да придвижим хората си дотам с влак.
— Това няма да има значение. И без това го знаем. Щом знаеш местонахождението на скривалището, въпросът опира до това колко бомби да хвърлиш отгоре му. — Американецът вече бе изпил сто грама водка. — Вероятно и китайците го знаят, но те и без това ще атакуват Москва, особено ако решат да действат с изненада.
— Значи три групи?
— Поне аз бих го направил така. — Робин разпери крака около въздушно-навигационната карта на Югоизточния Съветски съюз. — От тези три бази тръгват три вектора. Във всяка група има по три самолета. Два бомбардировача и един прикриващ. Прикриващият води. Разполагаме трите групи на една линия на приблизително такова разстояние. — Робин очерта приблизителните курсове на картата. — Оттук започва спускането. Прекарваме ги през тези долини и когато стигнат равнината…
— Степта — поправи го Коля.
— Вече са минали през първата ви защитна линия, нали? Летят ниско, на около сто метра. В началото вероятно няма дори да задействат радарите. Въпросът е какво ще направят вашите специално обучени хора.
— Не те разбирам, Робин.
— Над Москва има ли нощни полети на гражданската авиация?
— Разбира се.
— Вземи един бомбардировач, остави осветлението му включено, монтирай примигващи светлини в долната част на корпуса, и ето че получаваш граждански самолет.
— Какво, какво?
— Навремето имахме и такава идея. Мисля, че все още има една такава ескадрила… май беше в Пиза. По онова време обаче В-47 бяха базирани в Англия. Тъй като човек трябва да се застрахова срещу всяка възможност, това беше един от нашите планове в случай на нападение от ваша страна. Наричаше се ДЖЪМПШОТ и бе един от специалитетите на Льо Мей. Сега сигурно вече събира прах в досиетата. Целите ни бяха Москва, Ленинград, Киев и Жигули. Към всяка щяха да се насочат три самолета с по две бомби всеки. Трябваше да унищожим цялото ви политическо и военно командване. С „граждански“ самолети!
„И са щели да успеят“ — помисли си Гришанов и потръпна. При правилно избрано време и правилно избран курс… бомбардировачът се появява замаскиран като граждански самолет. Макар и по време на криза илюзията за нещо нормално щеше да бъде пропускана без много церемонии. Хората щяха да търсят необичайното. В крайна сметка вероятно поделението на противовъздушната отбрана щеше да вдигне един самолет, управляван от новобранец, за да могат старите да се наспят. Той щеше да се приближи на около хиляда метра, но през нощта… през нощта разумът вижда онова, което му казва мозъкът. Премигващи светлини в долната част на корпуса — разбира се, че е граждански самолет. Нима бомбардировачите се осветяват? КГБ никога не бе разглеждал такъв оперативен план, нито пък бе мислено за евентуално противодействие. Колко ли още тайни щеше да му разкрие Захариас?