— Както и да е. Ако бях Джон Китаеца, нищо чудно да избера именно този начин. Ако пък страдат от липса на въображение, могат да поемат риска на директната атака. Над този релеф няма да им е особено трудно. Вероятно една от групите им ще бъде просто диверсионна. Истинската им цел е по-близо от Москва и ще изберат този вектор, като летят на голяма височина. Някъде тук — посочи Захариас — ще направят рязък завой и ще ударят. Какво ще ударят ли? Можеш да си избереш. Наоколо има доста на брой съблазнителни цели. Вашият шанс е изтребителите ви да не ги изпускат нито за миг, нали?
— Да.
— Останалите две групи ще нахлуят от друга посока и ще се спуснат ниско над земята. Едната от тях ще успее да ви премине. Разигравали сме вариантите милиони пъти, Коля. Познаваме радарите ви, знаем къде са базите ви, къде държите самолетите си, как обучавате хората си. Не сте чак толкова трудни за побеждаване. На всичко отгоре китайците са се учили от вас, нали? Те знаят наизуст доктрината ви и въобще всичко.
Тонът на Захариас казваше повече от думите му. Той говореше искрено. И това бе човек, пробивал северновиетнамската противовъздушна отбрана над осемдесет пъти. Осемдесет пъти.
— И как да…
— Да се защитаваш ли? — Робин повдигна рамене и отново се наведе да огледа картата. — Ще са ми нужни по-добри карти, но на първо време трябва да огледаш всички възможни места за проникване. Не забравяй, че бомбардировачът не е изтребител. Той въобще не е добър в маневрирането, особено пък на малка височина. Най-голямата грижа на пилота е да не разбие самолета в земята. Не знам за теб, но мен лично това ме изнервя. Така че бомбардировачът ще трябва да намери удобна за маневриране долина. Особено пък през нощта. Ще сложите изтребителите си тук. Земните радари пък разполагате ей там. Не ви трябват никакви чудеса на техниката, а просто звънец, който да звънне, щом мине самолетът. Подготвяте си нещата така, че да го ударите точно на излизане.
— Искаш да дръпна противовъздушната си отбрана назад? Не мога да го направя!
— Противовъздушната отбрана се разполага там, където ще върши работа, Коля, а не върху пунктираната линия на картата. Или пък много ти се е прияла китайска кухня? Това винаги ви е било слабост. Освен това по този начин общата дължина на линията се намалява. Не съм ли прав? Пестите пари и техника. Не бива също да забравяш, че и противникът ти познава психиката на пилотите. Възможно е да пуснат камуфлажни самолети с цел да изкарат хората ви от прикритието. Ние например разполагаме с купища радарно ехо, което смятаме да използваме. Имай го предвид. Ти контролираш хората си. Те ще стоят по местата си, докато нямаш наистина основателна причина да ги извадиш оттам…
Полковник Гришанов бе изучавал професията си в продължение на двадесет години. Той се бе ровил не само из документите на Луфтвафе, свързани с разпитите на пленници, но и в секретната информация за линията „Камхубер“. Чутото току-що му звучеше толкова невероятно, че той едва не хвана манерката с водка. Това не беше разузнавателна сводка, нито пък пропуск за академията „Ворошилов“. Това беше книга. Наистина строго секретна, но книга: „Възникване и развитие на американската бомбардировъчна доктрина“. Тази книга можеше да му донесе направо маршалски звезди, и то благодарение на американския му приятел.
— Предлагам всички да останем тук — каза Марти Йънг. — Днес ще стрелят здраво, при това с истински амуниции.
— Звучи разумно — съгласи се Дъч. — Лично аз съм свикнал куршумите да не приближават на повече от двеста метра от мен.
— И ако може да се движиш с четиристотин възла, нали? — подкачи го Гриър.
— Нямам нищо против, Джеймс — отвърна Максуел.
Стояха зад земно укритие — официалното название на купчината пръст, намираща се на двеста метра от лагера. Изгледът оттук не беше много добър, но двама от петимата имаха авиаторски очи и знаеха къде да гледат.
— От колко време напредват?
— От около час. Ще нападнат всеки момент — прошепна Йънг.
— Нищо не чувам — отвърна също шепнешком адмирал Максуел.
Самият лагер се различаваше доста трудно. Сградите се виждаха единствено заради идеално правите си контури — нещо, което поради една или друга причина природата мрази. Ако се вгледаше по-упорито в тях, човек можеше да различи прозорците. Издигнатите едва днес вишки за пазачите също бяха много трудно забележими.