— Ще използваме няколко фокуса — уведоми ги Марти Йънг.
— Всички от момчетата ще получат таблетки с витамин А, което ще подобри зрението им през нощта с няколко процента. Все пак е нещо, нали? Трябва да използваме всяка възможност.
Чуваха единствено шума на вятъра във върховете на дърветата. Около петимата мъже, притаили се в гората, витаеше някаква сюрреалистична атмосфера. Свикналите с тихото бръмчене на самолетния двигател и бледите светлини на уредите Максуел и Йънг автоматично оглеждаха между дърветата за неприятелски самолет. Макар и приковани на земята, те имаха чувството, че се носят из небесата, и горяха от нетърпение да видят нещо необичайно.
— Ето!
— Никак не е добре, ако си го видял да мърда — забеляза Максуел.
— Сър, в ЗЕЛЕН ЧИМШИР няма паркинг, пълен с бели коли — възрази гласът.
Бягащата сянка бе забелязана точно на фона на колите, и то единствено от Кели.
— Предполагам, че сте прав, господин Кларк.
Досега радиото, стоящо на купчината, ловеше само атмосферни смущения. Внезапно от него прозвучаха четири дълги сигнала. Отговорът бе предаден с къси сигнали — първо един, после два, три и четири.
— Момчетата са на мястото — прошепна Кели. — Запушете уши. Най-старшият гранатометчик ще стреля, когато е готов, и това е сигнал за атаката.
— По дяволите — обади се Гриър и скоро съжали за това.
Първото нещо, което чуха, бе приглушеното пърпорене на хеликоптер. То трябваше да предизвика обръщане на глави в неговата посока и макар всички да знаеха плана до най-малката подробност, номерът успя. Кели бе доволен, че главите на останалите се обръщат, тъй като все пак по-голямата част от плана бе негова.
Джон си помисли, че е уловил проблясването от боядисаната със светещ тритий цев на гранатомета, но лесно можеше да се е объркал с някоя светулка. Той забеляза бледата светкавица на първия изстрел. След по-малко от секунда в основата на първата кула се появиха бяло-червено-черните пламъци, предизвикани от гранатата. Внезапният остър гърмеж накара хората около него да подскочат, но Кели не ги забеляза. Вниманието му бе приковано в кулата, където в момента би трябвало да „умират“ хора. Ехото още не бе успяло да проникне между боровете, когато и останалите три кули бяха сполетени от същата участ. Пет секунди по-късно миниоръдията на хеликоптерите вече сипеха огън от около петдесет метра височина. Гранатометчиците вече сипеха през прозорците гранати с бял фосфор и след минута способността за виждане през нощта стана безполезна.
— Божичко!
Пламтящият в бараките фосфор чудесно осветяваше сипещия се по входовете огън от небето и правеше гледката още по-ужасяваща.
— Даа — каза Кели високо, за да бъде чут. — Всеки, който е останал вътре, вече се е превърнал във въглен. Онези пък, които се имали достатъчно ум, за да побягнат към вратата, са били посрещнати от огъня на хеликоптера. Щрак.
Докато едната част от морските пехотинци продължаваше да излива огън срещу помещенията на охраната и административните сгради, другата атакуваше затвора. Сега иззад бойните хеликоптери се появиха двата спасителни и кацнаха близо до главния портал. Половината от нападащите пехотинци зарязаха стрелбата и се разгърнаха около кацналите хеликоптери. Една от двете висящи във въздуха машини започна да кръжи над лагера като овчарско куче в търсене на вълци.
Появиха се и първите морски пехотинци, влачещи мнимите затворници. Кели видя, че Ървин стои на оградата и прилежно проверява и брои хората. Сега вече се чуваха викове. Мъжете крещяха имена и номера, които почти се заглушаваха от мощния рев на хеликоптерите. Последни се качиха гранатометчиците. Хеликоптерите се издигнаха.
— Бързичко се справиха — прошепна Ритър.
След момент двата бойни хеликоптера поставиха точка на операцията с няколко допълнителни експлозивни устройства.
— Петнадесет секунди по-бързо от уреченото — осведоми го Кели и погледна часовника си.
— Ами ако нещо не мине както трябва, господин Кларк? — попита Ритър.
По лицето на Джон се изписа дяволита усмивка.
— По време на тази тренировка се случиха няколко „непредвидени“ неща, сър. Четирима от хората ни бяха „убити“. Предполагам, че има и един-два счупени крака…
— Чакайте малко, да не искате да кажете, че има вероятност…
— Искате ли да ви обясня? — каза Кели. — Снимките не ни дават основание да предполагаме, че в близост до лагера има някакви хора. По тези хълмове не се развива селскостопанска дейност. За тазвечершното учение аз напосоки елиминирах четирима от нашите. Да кажем, че са си счупили крак. Ако не сте забелязали, тези хора бяха внесени и изнесени от лагера. Трябва да сме изцяло застраховани. Сър, аз не очаквам никакви усложнения и излишно натоварих учението просто за да бъдем сигурни.