Ритър кимна, очевидно впечатлен.
— Очаквах, че тази вечер всичко ще мине точно по плана.
— В истинска бойна обстановка нещата често се объркват и реших да си позволя тази волност. Така всеки човек е подготвен да извърши поне една допълнителна задача. — Кели се почеса по носа. Той също бе нервен. — Въпреки по-големите усложнения тази вечер вие бяхте свидетел на една успешно проведена операция. Ще успеем, сър.
— Господин Кларк, вие ме спечелихте за делото — каза офицерът от оперативния отдел на ЦРУ и се обърна към другите: — А как е уреден въпросът с медицинската помощ?
— Когато „Огдън“ се срещне с Подразделение 77, една група медицински лица ще се прехвърлят на него — обясни Максуел. — Каз е на път за натам и ще инструктира хората. Капитанът на „77“ е мой човек и ще се съгласи да ни сътрудничи. От друга страна, „Огдън“ е доста голям кораб, така че ще има достатъчно място за всички — медици, разузнавачи и тъй нататък. В момента плава към Субик Бей. Ще изведем нашите хора от базата „Кларк“ със светлинна скорост. От минутата, в която хеликоптерите се вдигнат от лагера, до пристигането им в Калифорния ще изминат… четири дни и половина.
— Добре, тази част от операцията изглежда чудесно. А останалата?
С отговора се нагърби Максуел:
— Цялата въздушна група на „Констелейшън“ ще ни подкрепя. „Ентърпрайз“ ще е по на север и ще се занимава с района около Хайфон. Това би трябвало напълно да ангажира вниманието на противовъздушната отбрана и командването им. През следващите няколко седмици „Нюпорт нюз“ ще обикаля нагоре-надолу по крайбрежието и ще тормози зенитните батареи. Когато ни потрябва, ще си бъде на мястото. Оръдията на „Нюпорт нюз“ са достатъчно далекобойни, за да достигнат пояса от противовъздушни установки. Целта ни е между кръстосвача и самолетоносача да се получи коридор, през който да вкараме и изкараме хеликоптерите. В общи линии ще вършим толкова много неща наведнъж, че не би трябвало да забележат операцията, докато не е станало твърде късно.
Ритър кимна. Той бе чел плана, но искаше да го чуе от устата на Максуел. По-точно, искаше да чуе как се изразява адмиралът. За негова изненада Дъч обясни всичко спокойно и уверено.
— И все пак си остава доста рисковано — забеляза той.
— Наистина е така — съгласи се Йънг.
— И какво значение има този риск за страната ни, ако хората в лагера кажат всичко, което знаят? — попита Максуел.
Кели не искаше да участва в този етап на обсъждането. Безопасността на страната бе тема, надвишаваща компетентността му. Неговата действителност бе ограничена до нивото на малка военна част — а доскоро и на по-ниско ниво. И въпреки че безопасността и благоденствието на родината му започваха именно от това ниско ниво, то националната сигурност безспорно изискваше широта на погледа, с която Джон не разполагаше. В момента обаче просто не можеше да се оттегли без да наруши етикецията, и затова Кели остана и продължи да слуша.
— Искате ли да ви отговоря искрено? — попита Ритър. — Ще го сторя — никакво.
Максуел прие думите му с изненадващо спокойствие, зад което се криеше ярост.
— Искаш ли да ми обясниш и по-подробно, синко?
— Това е просто въпрос на гледна точка, адмирале. Руснаците искат да знаят много за нас. Ние за тях — също. Добре, Захариас може да им разкаже за военните планове на Стратегическото авиационно командване, а другите пленници — за друго. Ние пък можем да си променим плановете. Вие се тревожите за стратегическите сведения, така ли? Първо тези планове се променят ежемесечно. Второ, наистина ли мислите, че някога ще влязат в действие?
— Може и да се наложи.
Ритър извади цигара.
— Адмирале, искате ли да се налага?
Максуел се изпъна.
— Господин Ритър, аз прелетях с моя F6F над Нагасаки веднага след края на войната. Виждал съм какво могат атомните бомби и не забравям, че там беше хвърлена малка.
Отговорът бе напълно достатъчен.
— Те разсъждават по абсолютно същия начин. Как ви се струва това, адмирале? — Ритър поклати глава. — Те също не са луди. В интерес на истината руснаците повече се страхуват от нас, отколкото ние от тях. Наученото от онези пленници може доста да ги изплаши и дори да ги отрезви. Наистина става така, независимо дали ви се вярва или не.
— Тогава защо ни подкрепяте? Подкрепяте ли ни въобще?