— Зададох на Били няколко въпроса. — Лицето й отново го накара да се чувства виновен. — Санди, да не би да мислиш, че някой ще си помръдне пръста, за да разследва убийството на проститутка? Те мислят по този начин за нея. Смяташ ли, че някой го е грижа за тях? Питал съм те и преди, помниш ли? Тогава ти каза, че дори не съществува програма за работа с тях. На теб ти пука и затова доведох момичето тук. Но дали полицаите също ги е грижа? Не. Може би ще успея да извлека информация и да разруша организацията за доставка на наркотици. Вярно е, че нямам нужната за това подготовка, но въпреки това се опитвам да го направя. Ако искаш да ме предадеш в полицията, няма да те спирам. Освен това няма да ти причиня зло…
— Знам! — почти изкрещя Санди. — Джон, не можеш да правиш това — прибави по-спокойно тя.
— И защо не? — попита Кели. — Те убиват хора, вършат ужасни неща и никой не си прави труда да ги спре. Ами жертвите, Санди? Кой ще се погрижи за тях?
— Законът!
— А какво става, когато законът не успее? Просто ги оставяме да си умрат, така ли? Просто да умрат? Помниш ли снимката на Пам?
— Да — отвърна Санди. Тя усещаше, че колкото и да не й се иска, губи спора.
— Играли са си с нея в продължение на часове, Санди. Твоята гостенка е гледала. Накарали са я да гледа.
— Каза ми. Тя ни разказа всичко. Двете с Пам са били приятелки. След… след смъртта на Пам тя е сресала косите й, Джон.
Реакцията му я изненада. Тя внезапно разбра, че мъката на Кели е заключена зад врата и определени думи могат да я извадят наяве необикновено бързо и болезнено. Той извърна глава за миг и си пое дълбоко въздух, преди отново да погледне Санди.
— Добре ли е?
— След няколко дни ще я отведем у дома й. Двете със Сара ще я закараме.
— Благодаря, че ми го каза. Благодаря, че сте се погрижили за нея.
Най-много я поразяваше двойственостга. Той говореше за убиване на хора толкова спокойно, колкото и Сам Роузън обсъждаше сложен хирургически похват. И също като хирурга Кели бе загрижен за хората, които… спасяваше? За които отмъщаваше? Дали това бе едно и също нещо? Той очевидно мислеше, че е така.
— Санди, нещата са прости. Те убиха Пам. Изнасилили са я, измъчвали са я, убили са я, за да послужи за назидание и да могат да използват други момичета по същия начин. Ще ги убия всички и в замяна на това рискувам живота си. Съжалявам, ако това мое качество не ти харесва.
Санди пое дълбоко дъх. Нямаше какво повече да каже.
— Спомена, че заминаваш.
— Да. Ако всичко мине нормално, ще се върна след около две седмици.
— Опасно ли ще бъде?
— Не и ако свърша работата си както трябва. — Кели знаеше, че Санди ще разбере за мисията му.
— И какво ще правиш?
— Ще участвам в спасителна операция. Това е всичко, което мога да ти кажа. Моля те, не го повтаряй пред другиго. Тръгвам довечера. Досега се подготвях за задачата в една военна база.
Сега бе ред на Санди да извърне глава към кухненската врата. Той не й даваше шанс. В него имаше твърде много противоречия. Бе спасил момиче, което в противен случай със сигурност щеше да умре, но го бе направил с цената на убийство. Обичаше едно мъртво момиче и бе готов да убива заради тази любов. Да рискува всичко. Бе се доверил на нея, на Сара и на Сам. Дали бе добър или лош човек? Санди усещаше, че й е невъзможно да разплете кълбото от възгледи и факти. Докато се опитваха да спасят Дорис, както и после, когато чу гласа й и гласа на нейния баща, всичко й се струваше много просто. Въобще винаги бе много лесно да прецениш нещата безпристрастно, когато си на разстояние от тях. Но не и сега. Сега пред нея стоеше човекът, извършил всичко онова, и обясняваше постъпките си спокойно и прямо. Той не лъжеше, не се опитваше да скрива нищо, а просто казваше истината и отново й се доверяваше да го разбере.
— Във Виетнам ли отиваш? — попита след известно време Санди, като се опитваше да организира разбърканите си мисли.
— Точно така. — Кели направи пауза. Трябваше да й обясни поне малко, за да й помогне да го разбере. — Там има няколко човека, които не могат да се приберат у дома, ако не им помогнем, и аз съм част от операцията.
— Но защо отиваш точно ти?
— Защо аз ли? Все някой трябва да отиде и се случи така, че помолиха мен. Защо вършиш своята работа, Санди? Спомни си, че и преди съм те питал.
— Върви по дяволите, Джон! Бях започнала да те обичам — избъбра тя.
Болката отново се върна на лицето му.
— Недей. Може отново да бъдеш наранена, а аз не искам това. — Кели избра най-погрешното нещо, което можеше да каже. — Хората, които се привързват към мен, често страдат, Санди.