— Как мина пътуването?
Джон се обърна и видя адмирал Подулски, облечен в измачкана маскировъчна униформа и твърде радостен, за да може да му влезе в положението.
— Летците сигурно до един са ненормални — изруга Кели.
— Съгласен съм, че от време на време полетите стават продължителни. Ела с мен — нареди адмиралът и го поведе към надстройката.
Кели се огледа наоколо. На хоризонта се виждаше „Констелейшън“. От единия му край излиташе самолет, а около другия кръжаха няколко с явното намерение да кацнат на палубата. По-близо до „Огдън“ стояха два кръстосвача. Формацията се допълваше от един разрушител. Джон рядко бе виждал морска бойна формация в действие и сега се оглеждаше любопитно наоколо.
— Какво е онова? — попита той и посочи с пръст.
— Руски риболовен траулер — отвърна Подулски и махна на Кели към една врата.
— Прекрасна компания!
— Не се безпокой, можем да се справим с него — увери го адмиралът.
Двамата мъже влязоха в надстройката и се заизкачваха по серия от стълби, водещи към адмиралските помещения или онова, което играеше ролята им в момента. За престоя си на „Огдън“ адмирал Подулски се бе настанил в капитанската каюта. Капитанът на свой ред бе заел по-малко помещение в близост до мостика. Намериха го в уютна приемна.
— Добре дошли на борда! — посрещна го капитан Тед Франкс. — Вие сте Кларк, нали?
— Да, сър.
Франкс бе петдесетгодишен професионалист, плаващ по амфибии още от 1944 година. „Огдън“ бе петият и последен кораб, който командваше. Нисък, набит и леко оплешивяващ мъж, капитанът все още не бе загубил войнишката си физиономия. Лицето му имаше способността да става ту добродушно, ту адски сериозно. В момента бе приело второто изражение. Франкс махна на Кели към една маса, върху която стоеше бутилка „Джек Даниелс“.
— Това е незаконно — възрази веднага Кели.
— И аз съм на същото мнение — съгласи се капитан Франкс, — но авиаторите явно не мислят по същия начин.
— Аз наредих да го доставят — обясни Казимир Подулски.
— Донесоха бутилките от „Констелейшън“. След цялото това време, прекарано във въздуха, ви е необходимо подкрепление.
— Никога не споря с адмирали, сър — каза Кели, пусна две бучки лед във водна чаша и ги покри с алкохол.
— Помощникът ми говори с капитан Олби и хората му. Те също се забавляват — прибави Франкс, което означаваше, че всеки морски пехотинец е намерил до леглото си две малки бутилчици. — Моят кораб е ваш, господин Кларк. Можете да разполагате с цялото ни имущество.
— Не мога да отрека, че умеете да посрещате гости, капитане. — Кели отпи от чашата си и първата глътка го накара да почувства смазващата умора в тялото си. — Кога започваме?
— След четири дни. Трябва да се възстановите от пътуването — обясни адмиралът. — Подводницата ще се присъедини към нас след два дни. В зависимост от времето морските пехотинци най-вероятно ще тръгнат в петък сутринта.
— Добре. — Не можеше да каже нищо друго.
— Засега само двамата с помощника ми знаем нещо за операцията. Опитайте се да не говорите много. Това, разбира се, не означава, че не разполагаме с отличен екипаж. Разузнавателният екип също е на борда и вече работи. Медиците пристигат утре.
— Как е разузнаването?
С отговора се зае Подулски:
— По-късно днес ще получим снимки на лагера, доставени чрез „Констелейшън“. Дванадесет часа преди тръгването ще има нови. Разполагаме и с фотографии, направени от „Бъфало Хънтър“ преди пет дни. Лагерът е все още там, охраната също и всичко е както преди.
— А целта? — попита Кели, като имаше предвид затворниците.
— Имаме само три снимки на американци в района — повдигна рамене Подулски. — Все още не са измислили камера, която да снима през покрива.
— Правилно. — Физиономията на Кели казваше всичко.
— Аз също се притеснявам за това — призна Каз.
Джон се обърна.
— Капитане, разполагате ли с някаква тренировъчна площадка или нещо подобно?
— Да, зала за вдигане на тежести зад помещенията на екипажа. Както казах, тя е изцяло на ваше разположение.
Кели довърши питието си.
— Май имам нужда от малко почивка.
— Настанете се при морските пехотинци. Храната ще ви хареса — обеща капитан Франкс.
— Нямам нищо против.
— Видях двама души без каски — обърна се Марвин Уилсън към началника.