„Колко дълго мога да забавя решението?“ — запита се резидентът на КГБ. Американците действаха бързо, но не чак толкова. Белият дом бе одобрил операцията едва преди седмица. В крайна сметка всички бюрократи си приличаха. Ако действието се развиваше в Москва, щеше да продължи вечно. Подготовката за операция СТОЖЕР също бе протекла доста мудно, поради което американците се бяха провалили. При онзи случай само отличният късмет на някакъв дребен агент в южните Съединени щати бе помогнал да предупредят Ханой — и то не много навреме. Сега обаче имаха доста добра преднина.
Политика. Тя просто не можеше да бъде отделена от разузнавателните операции. Преди винаги обвиняваха генерала, че постоянно бави нещата. Сега не трябваше да им дава основание за подобни твърдения. Дори и зависимите държави трябваше да бъдат третирани като другари. Резидентът вдигна телефона, за да си уговори среща за обяд. Щеше да покани човека в посолството, за да е сигурен, че ще хапнат нещо прилично.
29.
ПОСЛЕДЕН В КОЛОНАТА
Гледката предизвикваше някакво мълчаливо възхищение. Двадесет и петимата морски пехотинци приключиха тренировката си с крос около хеликоптерите на палубата. Моряците ги наблюдаваха притихнали. Слуховете вече упорито се носеха. Твърде много хора бяха видели морската шейна и като истински разузнавачи моряците бяха събрали фактите и ги бяха гарнирали с предположения. Морските пехотинци отиваха на север. Никой не знаеше каква е целта им, но всеки имаше своя хипотеза. Може би щяха да разрушат някоя ракетна установка и да донесат секретна техника. Другата възможна цел бе стратегически мост, но най-вероятно пехотинците отиваха на лов за хора. Виетнамски партийни лидери?
— Затворници — предположи един помощник-боцман, докато дояждаше хамбургера си. — Няма начин да не са затворници — добави той и кимна към новопристигналите медици, които се хранеха на отделна маса. — Шестима санитари и четирима лекари, това е прекалено много, момчета. За какво, си мислите, са тук, а?
— Май че си прав — обади се друг моряк и отпи от млякото си.
— И ние ще закачим нещо, ако успеят — намеси се трети.
— Времето тази вечер ще е отвратително — забеляза един старшина. — Метеорологът, който дойде от „Констелейшън“, се радваше, а предната вечер си изповръща вътрешностите. Сигурно не може да понася нищо друго освен самолетоносач.
„Огдън“ наистина бе доста нестабилен в морето, което бе резултат от странната му конструкция. Силните западни ветрове само влошаваха положението на борда. Винаги бе забавно да гледаш как някакъв си метеоролог се разделя с обяда си — в този случай вечеря. Странното обаче бе, че той се радваше на лошото време. Това не бе случайно. Изводът се налагаше от само себе си.
— Господи, дано успеят.
— Хайде отново да почистим площадката за излитане на хеликоптери — предложи един матрос и другите кимнаха одобрително.
Работната бригада бе сформирана веднага и след час по въпросния отрязък от палубата не се виждаше дори и кибритена клечка.
— Момчетата ви са добри, капитане — забеляза Дъч Максуел, който наблюдаваше работата от мостика.
Всеки моряк, който минаваше покрай мястото за излитане на хеликоптерите и видеше „външно тяло“, се навеждаше и го вдигаше. Отпадъците по палубата можеха да попаднат в двигателя на хеликоптера и да предизвикат тъй наречената „повреда от външно тяло“. Екипажът на „Огдън“ всячески се стараеше да премахне пречките пред операцията, които бяха във възможностите му.
— Имам доста колежани — гордо обясни Франкс, който също наблюдаваше хората си. — Понякога си мисля, че матросите ми са толкова умни, колкото и офицерите.
Преувеличението спокойно можеше да му бъде простено. Франкс искаше да зададе въпроса, който бе на езика на всички: „Какви са шансовете за успех?“, но не посмя. Това можеше да донесе лош късмет. Дори самата мисъл бе в състояние да навреди на операцията, но колкото и да се опитваше, капитанът не успяваше да я прогони от главата си.
В помещението си морските пехотинци се бяха събрали около една маса, на която стоеше макет на целта. Вече бяха направили един разбор на операцията и сега го повтаряха. За следобед бе предвиден нов анализ. Щяха да обсъдят както действията на цялата група, така и задачите на отделните екипи. Пред очите на всички бе тренировъчната площадка в Куантико и те можеха да проведат операцията дори насън.