— Благодаря ви за колата, госпожо Бойд — каза на раздяла той.
— За какво ще я използвате?
— За работа — усмихна се Кели и си тръгна.
В девет и петнадесет същата вечер две коли спряха на междущатска магистрала 95. Първата бе додж „Дарт“, а втората — червен плимут „Роудрънър“. Притежателите им си избраха полупразната площадка северно от „Мериленд хаус“ — междинно ресторантче на магистралата „Джон Ф. Кенеди“. Тук се предлагаше храна, хубаво кафе, но не и алкохол. Наблизо имаше и бензиностанция. Доджът направи няколко маневри в паркинга и спря на няколко метра от един олдсмобил с пенсилванска регистрация. Плимутът паркира на задната редица. Една жена излезе от него и се запъти към тухлената сграда на ресторанта. Пътят й мина покрай олдсмобила.
— Здрасти, кукло — обади се мъжки глас.
Жената спря и се приближи към колата. В нея седеше бял мъж с грижливо сресана дълга черна коса и разкопчана на врата риза.
— Изпраща ме Хенри — каза тя.
— Знам.
Той посегна да погали лицето й и тя не се отдръпна. Мъжът се огледа и премести ръката си по-надолу.
— Носиш ли това, което искам, сладурче?
— Да — усмихна се тя.
Усмивката й бе пресилена и изплашена, но не смутена. Дорис бе престанала да се смущава още преди месеци.
— Хубави цици — каза без никакво чувство мъжкият глас. — Донеси стоката.
Дорис се върна до колата си, сякаш бе забравила нещо. После отново се запъти към сградата, но този път с малка чанта в ръце. Когато минаваше покрай олдсмобила, една мъжка ръка се протегна и взе чантата. Дорис продължи към ресторанта и влезе в него. След минута се появи с кутия сода в ръка. Не сваляше поглед от плимута и се надяваше да е направила всичко както трябва. Моторът на олдсмобила вече бръмчеше и шофьорът й прати въздушна целувка, на която момичето отвърна с отнесена усмивка.
— Доста лесно стана — каза Хенри Тъкър, който се намираше на около петдесет метра в откритата част на ресторанта.
— Добра ли е стоката? — обърна се към Тони Пиаджи друг мъж. Тримата седяха на една маса и се „наслаждаваха“ на смръщената вечер, докато болшинството от останалите клиенти предпочитаха уюта на климатичната инсталация.
— Най-добрата. Същата е като мострите, които получи преди две седмици. От същата партида — увери го Пиаджи.
— Ами ако хванат мулето? — попита човекът от Филаделфия.
— Тя ще мълчи — успокои го Тъкър. — Виждала е какво стана с лошите момичета.
Пред очите им от плимута излезе един човек и седна зад волана на доджа.
— Много добре — каза Рик на Дорис.
— Сега ще тръгваме ли? — попита тя и нервно отпи от содата си. Цялата трепереше.
— Разбира се, моето момиче. Знам какво ти се иска — усмихна се Рик и запали колата. — Сега бъди добра и ми покажи нещо.
— Наоколо има хора — каза Дорис.
— И какво от това?
Без да каже дума, момичето разкопча мъжката си риза, без да я разпасва от изтърканите панталонки. Рик бръкна в пазвата й, усмихна се и завъртя волана с лявата ръка. „Можеше да бъде и по-зле“ — помисли си Дорис и затвори очи. Представи си, че е далеч оттук, и се запита кога ли и нейният живот щеше да свърши. Надяваше се да е скоро.
— Парите? — попита Пиаджи.
— Пие ми се кафе.
Мъжът от Филаделфия стана и влезе в ресторанта. Куфарчето му остана на стола. Пиаджи го взе и двамата с Хенри отидоха до колата му — син кадилак, — без да чакат завръщането на другия.
— Бил Мърфи — каза Кели. — Разбрах, че имате свободни квартири — вдигна неделния вестник той.
— Какво търсите?
— Ще се задоволя с една стая. Всъщност трябва ми просто място, където да оставям дрехите си — обясни Кели. — Доста пътувам.
— Търговски пътник ли сте? — попита управителят.
— Точно така. Занимавам се с инструменти. Тук съм отскоро.
Триетажната тухлена сграда бе от онези, строени за завръщащите се от Втората световна война ветерани. Дърветата около нея, изглежда, й бяха връстници. Бяха израснали достатъчно високо, за да приютяват цяла орда катерици, а широките им корони хвърляха дебела сянка над паркираните коли. Управителят го заведе в един мебелиран апартамент на първия етаж и Кели се огледа одобрително.
— Изглежда чудесно — обяви той.
Джон се завъртя и хвърли поглед на мивката и водопроводните тръби. Очевидно използваните мебели изглеждаха в добро състояние. На прозореца се виждаше дори климатична инсталация.
— Имам и други…
— Тази ме устройва. Колко искате?