— Значи следващия петък? — попита Тъкър.
— Чудесно. Продължавай да действаш внимателно и само на сигурно.
— Нямаш проблем, братче.
Полетът с „Пиедмонт“ 737, излетял от международното летище „Френдшип“, премина спокойно. Стюардесата се погрижи за него и му донесе лек обяд. Летенето над Америка бе толкова различно от другите му въздушни приключения. Кели се изненада от огромното количество басейни. От което и летище да се издигаха, дори и в хълмистия Тенеси, слънцето проблясваше в малките правоъгълничета, пълни с хлорирана вода и обградени със зелени морави. Погледната отдалеч, страната му наистина изглеждаше приятна и мамеща. Е, поне не се налагаше да се оглежда за огън на зенитни оръдия.
В Авис го очакваше кола, в чиято жабка намери карта. Оказа се, че е можел да мине през Панама сити, Флорида, но Ню Орлиънс напълно го устройваше. Кели хвърли двата си куфара в багажника и потегли на изток. Шофирането му напомняше управлението на яхта, само че бе по-изморително. В това така или иначе изгубено време той размишляваше и преценяваше вероятностите и действията си. Очите му следяха движението, но мозъкът му се занимаваше с нещо съвсем различно. И тогава на устните му се появи усмивка. Тя бе съвсем слаба и замръзна на лицето му, докато въображението внимателно рисуваше картината на следващите седмици.
Четири часа след кацането, последвано от пътуване през долната част на щатите Мисисипи и Алабама, Кели спря колата си пред портала на военновъздушната база „Еглин“. Мястото определено бе избрано добре. Горещината и влажността създаваха почти идентични условия с тези на страната, в която парашутистите от операция ЖАЛОН се бяха подготвяли да проникнат. Кели остана пред караулното помещение в очакване да го посрещнат. Най-после пристигна синя служебна кола, от която излезе един офицер.
— Господин Кларк?
— Да.
Той подаде документите си и след като ги прегледа, офицерът му отдаде чест. Това бе ново преживяване. Явно ЦРУ доста впечатляваше някого. Младият офицер вероятно за пръв път срещаше човек от управлението. Разбира се, Кели си бе сложил вратовръзка специално за случая с надеждата да изглежда възможно най-представително.
— Последвайте ме, ако обичате, сър.
Офицерът, капитан Грифин, го отведе на първия етаж в офицерското ергенско общежитие. То имаше удобствата на приличен мотел и бе мамещо близко до плажа. След като му помогна да се настани, Грифин го отведе в офицерския клуб и му каза, че ще се ползва с привилегиите на гост. Достатъчно било само да покаже ключа от стаята си.
— Много сте гостоприемни, капитане. — Кели се почувства задължен да купи първата бира. — Знаете ли защо съм тук?
— Аз съм разузнавателен офицер — отвърна Грифин.
— ЖАЛОН?
Също като на кино офицерът се огледа наоколо си, преди да заговори:
— Да, сър. Всички документи, които могат да ви бъдат полезни, вече са подготвени. Разбрах, че сте се занимавали със специални операции.
— Правилно.
— Имам един въпрос, сър — каза капитанът.
— Давай — подкани го Кели и отпи от бирата си. По пътя от Ню Орлиънс за насам вече бе пресушил една.
— Знаете ли кой е провалил операцията?
— Не — отвърна Кели, но реши да добави: — Може би сега ще науча нещо.
— Мислим, че по-големият ми брат е бил в този лагер. Сега щеше да си бъде у дома, ако онова…
— Копеле — подсказа услужливо Кели и капитанът се изчерви като момиче.
— Какво ще стане, ако го откриете?
— Това вече не е по моята част — отвърна Кели и съжали, че си е позволил волности. — Кога мога да започна?
— По принцип утре сутрин, господин Кларк, но документите са в кабинета ми.
— Трябва ми тиха стая, каничка кафе и може би няколко сандвича.
— Мисля, че ще мога да изпълня желанието ви.
— Тогава да започвам.
След десет минути Кели разполагаше с всичко, което му бе нужно. Капитан Грифин го бе снабдил с наръч листи и цяла връзка моливи. Джон започна от първите разузнавателни снимки, направени от RF-101 „Вуду“. Както и ЗЕЛЕН ЧИМШИР, Сонг Тай също бе открит абсолютно случайно. Просто бяха забелязали нещо необичайно в район, където трябваше да има само безобиден лагер за военна подготовка. Дворът на лагера бе изпъстрен с най-различни знаци, начертани в праха, подредени от камъни или простряно пране. Например буквата „И“, която означаваше „измъкнете ни оттук“ и други, изписани под носа на нищо неподозиращата охрана. Списъкът на хората, включени в операцията, бе истински „Кой кой е?“ на офицери, занимаващи се със специални операции. Кели бе чувал доста за всеки от тях.