Устните на Келси оформиха едно малко „о“. След миг тя се плесна по челото.
— Боже, вярно! Спенсър ми разказа за това. Сигурно си мислиш, че съм голяма идиотка. Знаех си, че ми изглеждаш позната… Просто не знаех откъде.
— Извинявай, че не ти казах по-рано — избъбри Емили, отбелязвайки, че Келси изглежда истински изненадана. — Просто не ми се говореше за това. Мразя хората да съдят за мен по това, което се случи.
— Разбира се. — Келси кимаше така, сякаш участва в разговора, но всъщност очите й обхождаха отсъстващо бара. Ръцете й леко трепереха, сякаш бе изпила стотина чаши еспресо.
Барманът се върна и остави пред тях питиетата и голяма чиния с пържени картофки. Келси се зае да ги соли и залива с кетчуп. След като отпи от диетичната си кола и лапна едно картофче, тя отново погледна към Емили.
— Двете със Спенсър изгубихме връзка през лятото. Защото аз… — На челото й потрепваше едно мускулче. — Аз бях изпратена в поправителното училище.
Емили примигна.
— О, Боже. Съжалявам. — Тя се надяваше, че е успяла да изобрази изненада.
Келси сви рамене.
— Не съм го казвала на много хора — доста хора в училище си мислят, че съм била в програмата за обмен на студенти. Но ченгетата намериха наркотици в стаята ми в „Пен“ и това беше за втори път. Дори не съм сигурна, че Спенсър знае, макар да беше с мен онази нощ, когато се случи. Онзи ден се видяхме и аз й разказах за това, но тя реагира доста странно. Може би защото… — Тя говореше много бързо, затова Емили се сепна, когато гласът й рязко секна. — Извинявай. Тя ти е приятелка. Не трябва да говоря зад гърба й.
— Вече не сме толкова близки като преди. — Емили разбърка водата си със сламка, създавайки миниатюрен водовъртеж с ледените кубчета.
Ръцете на Келси затрепериха още по-силно. Когато се пресегна за ново картофче, тя едва не го изпусна.
— Добре ли си? — попита я разтревожено Емили.
— Да. — Келси се усмихна напрегнато и отпусна ръце в скута си. — Предполагам, че съм малко развълнувана.
Емили я докосна по рамото.
— Не те осъждам, да знаеш. Всички грешим. Наистина съм поласкана, че ми каза за поправителното. Сигурно ти е било много трудно.
— Беше.
Сърцето на Емили се сви от мъка. Тя се чувстваше ужасно, че Келси е била изпратена в поправително училище заради нещо, за което не е била съвсем виновна. Как може Спенсър да постъпи така? И по всичко изглеждаше, че Келси няма представа за това. Дали не трябва Емили да й го каже?
Келси се наведе към нея.
— Поправителното училище беше ужасно, но сигурно не чак толкова, колкото да изгубиш най-добрия си приятел. А и ти си била преследвана, нали? От близначката й? — Очите й се разшириха.
Зад тях се разнасяха звуците от ударите на топки в кегли; откъм група играчи долетяха бурни ръкопляскания.
— Не мога да мисля за това — прошепна Емили. — Най-вече защото… — Сега беше неин ред да замълчи. Тя се канеше да каже: Най-вече защото смятам, че Истинската Али е жива.
Изведнъж до тях цъфна кокалеста възрастна жена, облечена с риза без ръкави и избелели дънки, нахлузила взети под наем обувки за боулинг.
— О, Боже! — избъбри Келси. — Вилма!
Емили изви врата си, за да я види, и избухна в смях.
— И нея ли познаваш? — Вилма идваше в клуба от основаването му — Емили я беше забелязала още в първия си ден тук, когато беше едва във втори клас. Тя винаги играеше сама, постигаше безумни рекорди и после сядаше на бара и пушеше безброй цигари. Всички се страхуваха да говорят с нея. Дори сега, когато Вилма подмина един тип с мазна коса и огромно бирено шкембе, той страхливо се отдръпна встрани.
— Разбира се, че я познавам — каза Келси. — Тя винаги е тук. — След това докосна ръката на Емили. — Подготвила съм ти едно предизвикателство, лошо момиче. Отмъкни една от цигарите й. — Тя посочи към кутията „Марлборо лайте“, която стърчеше от задния джоб на жената.
Емили се замисли за миг, след което се смъкна от бар столчето.
— Лесна работа.
Вилма се беше спряла до края на бара и проучваше някаква карта за отбелязване на резултати. Емили се промъкна зад нея, като на всеки няколко крачки се подхилваше. Когато почти стигна до Вилма и цигарите в задния й джоб, възрастната жена изведнъж се обърна и се взря в Емили със сълзящите си сини очи.