— Мога ли да ти помогна, скъпа?
Емили зяпна от изненада. Тя никога досега не беше чувала Вилма да говори и беше изненадана от ясния й, чуруликащ глас и натежалия от сладост южняшки акцент. Той прозвуча толкова обезкуражаващо, че тя отстъпи няколко крачки, назад, размаха ръце пред гърдите си и избъбри:
— Няма значение. Извинете за притеснението.
Когато се върна при стола си, Келси се наведе към нея.
— Направо си глътна езика!
— Знам — успя да изрече Емили между два изблика смях. — Изобщо не очаквах да се държи толкова мило!
— Понякога хората не са такива, каквито изглеждат. — Келси потисна смеха си. — Също като теб. Ти изглеждаш толкова сладка и невинна, но дълбоко в себе си си една дивачка. — И преди Емили да разбере какво става, Кел си се наведе напред и леко я целуна по бузата. — А на мен това адски ми харесва — прошепна тя в ухото й.
— Благодаря. — Емили седна на стола си. Келси определено беше права за това — хората не са такива, каквито изглеждат. Келси не беше луда, двулична преследвачка, както беше намекнала Спенсър. Тя си беше обикновено момиче, също като Емили.
Освен това беше най-чудесната приятелка, която беше имала от доста време насам. Момиче, от което Емили нямаше никакво намерение да се отървава.
16.
Най-любимата книга на Ариа
В понеделник сутринта Ариа седеше на дългата маса за четене в Роузуудската библиотека. Залата беше пълна с хлапета, които търсеха книги, работеха на компютрите в ъгъла и тайно играеха на игричките в телефоните си. След като се убеди, че никой не я гледа, тя извади дебелия ръкопис, който Езра й беше дал и отвори на страницата, докъдето беше стигнала. И веднага по бузите й плъзна руменина. Романът на Езра беше любовен, изключително образен и в него се разказваше за нея.
Езра й беше дал друго име — Анита — и те живееха в друг град — някъде в северна Калифорния, — но момичето в книгата имаше дълга, синьо-черна коса, тънката фигура на балерина и зашеметяващи сини очи — точно онова, което Ариа виждаше в огледалото, когато застанеше пред него. Романът започваше със срещата на Анита с Джак, името, което Езра беше избрал за себе си, в колежанския бар „Снукърс“. На втора страница беше разговорът за това колко е гадна американската бира. На четвърта страница беше споделената носталгия по Исландия. На седма страница те се измъкнаха в тоалетната и се целунаха.
Докато четеше, Ариа виждаше случилото се от гледната точка на Езра. Той пишеше, че Анита е „свежа“ и „зряла“ и „излязла като от сън“. Косата й беше „като изпредена коприна“, а устните й „имаха вкус на венчелистчета“. Ариа не мислеше, че венчелистчетата имаха вкус, но въпреки това сравнението й хареса.
Приликите не свършваха дотук. Когато Джак и Анита откриха, че са учител и ученичка, те се почувстваха странно и объркано, точно както се беше случило наистина. Само че в романа на Езра те намериха начин да бъдат заедно. Срещаха се тайно след училище в апартамента на Джак. Ходеха на изложби в града. Нощем изповядваха любовта си един пред друг, а денем се държаха напълно професионално. Имаше няколко странни несъответствия, например Анита беше доста по-нахакана от Ариа, а Джак бе твърде педантичен на моменти и изнасяше пред Анита тиради на тема философия и литература. Но тези неща можеха лесно да се оправят при следващата редакция.
Докато Ариа четеше книгата, всичките й притеснения, че Езра я е забравил, излетяха през прозореца. Писането на романа сигурно бе продължило много дълги, трудни, изпълнени с мислене месеци — и сигурно той си бе спомнял за Ариа през цялото време.
— Здрасти, може ли да поговорим?
Ариа вдигна глава и видя как Хана придърпва стол към нея. Тя прикри ръкописа с ръка.
— Разбира се. Какво има?
Хана прехапа долната си устна.
— Наистина ли мислиш — тя се огледа нервно, — че Келси е нали се сещаш кой?
Ариа изкриви уста и сърцето й затупка нервно.
— Не знам. Може би.
Хана изглеждаше разтревожена и сигурно си имаше основателна причина за това. Ариа се изненада, когато научи, че Хана е помогнала на Спенсър да избегне затвора.
Тя си спомни паникьосаното телефонно обаждане, когато Спенсър й каза, че са я хванали с дрога. Почувства се ужасно, когато й затвори, но нямаше да е редно да й помага. На всичкото отгоре все още се чувстваше засегната от последния път, няколко седмици по-рано, когато я бе видяла на купона у Ноъл.