— Госпожице Монтгомъри, веднага го изключете!
— Извинете — промърмори Ариа, ровейки в чантата си за телефона, който беше паднал на дъното. Когато видя екрана, сърцето й замръзна в гърдите. „НОВО СЪОБЩЕНИЕ ОТ АНОНИМЕН НОМЕР“. Тя си пое дълбоко дъх и натисна бутона за прочитане.
Какъв роман щеше да напише Езра, ако знаеше какво си направила?
Ариа пусна телефона си обратно в чантата и огледа стаята. Кирстен Калън надигна глава от компютъризирания каталог. Наоми, Райли и Кейт все още се кискаха в ъгъла. Някой се шмугна между рафтовете, преди да успее да го види.
Хана беше права. Който и да беше А., той ги наблюдаваше отблизо и проследяваше всяко тяхно движение.
17.
Целувки в двора на църквата
Същата вечер Хана се спускаше по стръмния склон към тъмните прозорци на старата църква „Хънтли“, внушителна каменна сграда, която се издигаше върху дванайсет акъра земя в южната част на Роузууд. Някога църквата бе подслонявала богат възрастен железопътен магнат и неговия отбор фехтовачи-олимпийци. Железопътният магнат полудя, уби неколцина фехтовачи и избяга в Южна Америка. Скоро след това имението му беше превърнато в манастир, но хората твърдяха, че откъм най-високите кули продължават да се чуват звуци от фехтовка и призрачни, измъчени викове.
Токчетата на ботите й потъваха в разкаляната почва. По лицето я перна клонка. Две големи дъждовни капки улучиха челото й и кожата й настръхна, и непрекъснато й се струваше, че две огромни очи я гледат откъм дърветата. Къде й беше умът да се съгласи да се срещне с Лиъм тук? Защо въобще се съгласи да се среща с него?
Каква идиотка. Как може толкова безумно да се влюби в момче, за което не знае абсолютно нищо, и то само защото й бе направил няколко комплимента и се целуваше страхотно? Историята беше същата като с Патрик, а виж тя докъде я докара. Когато предишната вечер си беше тръгнала от „Рю Ноар“, тя се закле да остави всичко това зад гърба си — в никакъв случай нямаше да се занимава със сина на най-големия враг на баща й. А когато сутринта се срещна с татко си в „Старбъкс“, за да обсъдят успеха на флашмоб кампанията, той се мръщеше на нещо, написано във вестника. Хана надникна през рамото му; беше статия за Тъкър Уилкинсън и това колко пари дава за благотворителност.
— Все едно наистина се интересува от множествената склероза — промърмори под носа си господин Мерин. — Цялото му семейство е жива напаст.
— Не и децата му — изписка Хана преди да се усети и да млъкне.
Баща й я погледна остро.
— Всички в това семейство са еднакви.
Но оттогава досега в нея се трупаше болезнен копнеж. Тя не спираше да мисли за начина, по който я гледаше Лиъм, сякаш във вселената не съществуваше друго момиче. Как беше признал тайната на баща си, изглеждайки съкрушен и тъжен. Как искаше да я отведе в Маями, за да я има само за себе си. Как когато беше с него непоносимата самота, която изпитваше след скъсването с Майк, изчезваше и тя забравяше за А., Табита и Келси. Затова когато по-рано същия ден получи есемес от Лиъм, в който той я молеше да се срещнат тук — на достатъчно уединено място, за да не ги види никой, отбеляза тя — Хана не можа да не се съгласи.
Старото имение, превърнато в църква, се издигаше пред нея, огромна сграда с каменни стени, кули и антични цветни стъкла. Изрисуваните по прозорците свещи като че ли се взираха осъдително в Хана. Нещо изшумоля зад ъгъла и тя замръзна.
— Пс-с-т.
Хапа подскочи и се обърна. Лиъм стоеше в сенките под един стар стълб за фенер. Тя успя да различи смутената му усмивка. Изпита силно желание да изтича към него, но вместо това остана на мястото си и го погледна несигурно.
— Ти дойде. — Гласът му прозвуча изненадано.
— Няма да остана дълго — отвърна бързо Хана.
Докато се приближаваше към нея, краката му издаваха жвакащи звуци. Той я хвана за ръцете, но Хана бързо ги отдръпна.
— Това не е редно — каза тя.
— Тогава защо го чувствам така?
Тя скръсти ръце на гърдите си.
— Баща ми ще ме убие, ако разбере, че съм с теб. Няма ли и твоят да реагира по същия начин? Това не е някаква постановка, нали?
— Разбира се, че не е. — Лиъм докосна бузата й. — Баща ми няма представа, че съм тук. Всъщност аз смятах да те питам дали не е постановка. Споделих с теб една голяма тайна, преди да разбера коя си.