— Знам. — Емили се загледа в короните на дърветата. — Липсват ми старите спомени за Али. Онези, в които си мислех, че е страхотна приятелка. Трябва да премисля отношенията си с нея. Всичко, което приемах за истина, се оказа лъжа.
— Това сигурно те побърква.
— Да. Най-вече защото… — Емили замълча, мислейки си за скорошните си сънища с Истинската Али. Всички проблясъци на руса коса, които беше виждала, всички обсебващи аромати на ванилов сапун, които беше усещала. Убедеността й, че Али е все още жива и наблюдава всяко нейно движение. — Опитвам се да мисля само за хубавите неща в Али и да забравя онова, което се случи наистина. Така е по-лесно. Така че в главата ми Моята Али е все още онова весело, опияняващо момиче, което можеше да върти всички на малкия си пръст.
— Сигурно това е един от начините да се справиш.
Емили отметна шава назад и се усмихна на Келси.
— Ти малко ми напомняш за нея.
— Така ли? — Келси притисна ръка към гърдите си. Изглеждаше леко пребледняла. Емили я докосна по рамото. — В добрия смисъл. Тя беше наистина… невероятна.
Келси прехапа долната си устна. После леко се приближи и Емили усети леката миризма на препарата против комари върху кожата й.
— Според мен ти си наистина невероятна.
Ръцете на Емили настръхнаха. Тя се наведе към нея. Очакваше Келси да се отдръпне, но момичето остана на мястото си, на сантиметри от лицето й. Емили погледна към дългите й, бледи мигли. Луничките по ушните й миди. Златистите точици в зелените й очи. Устните им се докоснаха. Сърцето на Емили биеше учестено.
След няколко секунди Келси се отдръпна, усмихвайки се смутено.
— Леле.
Те се наведоха една към друга, за да се целунат отново, но група момчета навлязоха в сечището и се запътиха към фонтана. Келси се извърна. Момчетата ги огледаха и изгрухтяха някакви поздрави. Келси ги погледна, а пръстите й потреперваха. Лицето й изглеждаше нервно, съвсем променено.
— Имаш ли нещо против да изчакаш тук за секунда? — прошепна тя в ухото на Емили. — Трябва да пишкам.
— Разбира се — отвърна Емили.
Докато Келси се отдалечаваше към храстите, Емили остана на мястото си и започна да разглежда съдържанието на телефона си, за да не се наложи да разговаря с момчетата. След като всички се напиха, те отново се шмугнаха в храстите и се отдалечиха към пътеката.
По склона се разнесоха стъпки, последвани от писъка на ястреб. След това настъпи тишина. Дърветата като че ли се сгъстиха около нея, причинявайки й лек пристъп на клаустрофобия. Слънцето се скри зад облак, наоколо притъмня. Емили се взря в дърветата, питайки се къде се губи Келси.
Изведнъж тя чу шумолене, причинявано от движещо се сред храстите тяло. Секунда по-късно две силни ръце я блъснаха в гърба.
— Хей! — извика тя и залитна напред.
Краката й се плъзнаха по меката кал. Преди да се усети, тя вече се търкаляше по стръмния кален склон и размахваше ръце, опитвайки се да се хване за нещо, което да спре падането й. Пред нея се появиха клони и храсти и тя се вряза в тях. Острите съчки раздраха кожата й. Тя се претърколи на една страна и силно удари лакътя си. Прониза я остра болка и извика. Най-накрая заби нокти в пръстта и усети как скоростта й се забавя. Спря се в дъното на хълма, уловена в мрежа от корени на изтравниче и сухи клони. Дънките и ръцете й бяха покрити с кал. Усещаше вкуса на кръв в устата си, а по бузите й имаше нещо мокро и лепкаво.
С разтуптяно сърце тя се обърна и погледна нагоре. На върха на хълма, до фонтана, стоеше някаква фигура, полускрита в сенките. Емили ахна, съзряла русата коса и фината фигура. Между дърветата се понесе познатото хихикане и тялото й се разтрепери. Али?
— Емили!
Когато Емили примигна, русата фигура беше изчезнала. Миг по-късно на нейно място стоеше Келси, притиснала длан към устата си.
— О, Боже! — изпищя тя. После се спусна надолу по хълма, хващайки се за клоните на дърветата, за да запази равновесие, защото обувките й се плъзгаха по калта. Когато стигна до Емили, тя вече се беше изправила и се проверяваше за счупени кости. Но всъщност беше само уплашена от случилото се… и от фигурата, която беше видяла току-що.
Келси огледа Емили от една ръка разстояние. Крайчетата на устата й увиснаха разтревожено надолу, по челото й се появиха капчици пот. Тя изглеждаше изплашена и ръцете й трепереха.
— Добре ли си? Какво се случи?