Тя се усмихна загадъчно и тръгна надолу по хълма. Спенсър се обърна рязко и кракът й се закачи в някакъв дебел, усукан корен. След миг тя се озова на земята, а главата и дясното й рамо цопнаха в ледената вода. Лицето й веднага изтръпна от студа. Когато отвори очи, над нея се бяха навели Келси и Табита с протегнати ръце. Готови да я удавят. Готови да си отмъстят.
— Съжалявам! — избъбри Спенсър, докато шляпаше с ръце в ледената вода.
— Но не достатъчно — изръмжа Келси, натискайки гърдите й надолу.
— Не съжаляваше, когато го направи! — извика Табита, стиснала я за шията.
— Но съжалявам сега! — Спенсър се опитваше да се освободи от момичетата, но те я държаха здраво. — Моля ви, недейте!
— Спенсър?
Някой я издърпа от потока. По гърба й се стече ледена вода. Студеният въздух я защипа по бузите. Когато отново отвори очи, Келси и Табита бяха изчезнали. Вместо това пред нея стоеше Бо и намяташе якето си на раменете й.
— Всичко е наред — утеши я той. — Всичко е наред.
Спенсър почувства как Бо я отвежда по-далеч от гората. След миг тя отвори очи и се огледа, хълцаща и задъхана. Отново се намираше в задния двор на къщата им. Когато погледна дланите на ръцете си, те бяха празни. Но докато виденията за Келси и Табита бяха изчезнали, истинската Келси стоеше на няколко метра от нея заедно с Амилия и още няколко от музикантките, които бяха дошли за вечерната репетиция. Очите й бяха широко отворени и на лицето й се прокрадваше доволна усмивка.
— Какво й става? — попита Амилия с отвращение в гласа.
— Всичко е наред — отвърна Бо и поведе Спенсър към къщата. — Просто провеждахме упражнения по театрално майсторство.
— К-какво стана? — прошепна замаяно Спенсър, докато се изкачваха по стъпалата на верандата.
Бо се ухили.
— Беше невероятна. Тотално влезе в образа. Буквално се потопи в Метода. Повечето актьори учат години наред, за да постигнат подобна емоционална връзка. Утре направо ще ги разбиеш.
Той й помогна да влезе през плъзгащите се врати. Спенсър се опита да се усмихне, сякаш през цялото време е знаела какво прави, но усещаше вътрешностите си омекнали и разкъсани, сякаш през тях беше минало торнадо. И когато се обърна, забеляза, че истинската Келси продължава да я гледа. Усмивката не беше изчезнала от лицето й, сякаш беше наясно каква е причината за странното поведение на Спенсър.
Сякаш знаеше всичко.
25.
„Но стой, каква е тази светлина, която от прозореца изгрява?“
Хана отвори очи. На екрана на електронния часовник грееха в червено цифрите 2:14. На стената висеше голям плаката на групата „Бийч хаус“, а прозорците бяха покрити със спуснати щори. Това не беше никоя от спалните й. Къде се намираше, по дяволите?
Когато седна в леглото, пружината му изскърца. В огледалото на отсрещната страна се отрази бледата светлина от коридора. На вратата на гардероба висеше украсена с мъниста завеса. На абажура се полюляваше освежител за въздух във формата на четирилистна детелина. Върху бюрото Хана забеляза снимка на момиче с червена коса в сребърна рамка. До нея бяха струпани учебници.
Хана рязко си пое дъх. Това беше стаята на Келси в университетското общежитие — тя си спомняше някои подробности от миналото лято, когато се беше промъкнала вътре. Но сега се намираше тук… и защо?
Една ръка докосна рамото й. Хана рязко се обърна и едва не изкрещя. Точно зад нея стоеше познато русокосо момиче със сърцевидно личице и запомняща се усмивка. Истинската Али. Тя беше облечена със синя оксфордска риза и бял блейзър, който носеше в деня, когато семейство Дилорентис бяха обявили завръщането си в Роузууд.
— Да не искаш да подхвърлиш нещо? — подигра й се Али, цупейки устни.
— Разбира се, че не! — Хана скри шишенцето с хапчета зад гърба си. — А ти какво правиш тук? Нали трябва да си…
— Мъртва? — Али покри устата си с длан и се изкиска. — Ти знаеш, че не е така, нали, Хана? — След което се спусна към нея с протегнати ръце.
Хана се изправи рязко в леглото, дишайки тежко. Тя погали с ръка хладните чаршафи и зачака пулсът й да се успокои. Отново се намираше в малката спалня в къщата на баща й. Радиаторът тихо съскаше в ъгъла. Вратата й беше затворена, а по телевизора вървеше късното повторение на „Последният ергенски запой“.