— И аз се радвам, че съм с теб.
Гласът му звучеше спокойно и уверено. Но дори след като заспа в ръцете на Хана, тя продължи да се взира в тавана. Колкото и да се опитваше, имаше усещането, че нито една от тайните й нямаше да остане скрита за дълго.
Не и ако зависеше от А.
26.
Нали майката на Ариа й забрани да води момчета в стаята си?
Петък следобед Езра надникна в стаята на Ариа в къщата на Ила и се усмихна.
— Еха. Точно както си я представях.
— Наистина ли? — каза Ариа, поласкана, че той си е направил труда да си представи стаята й.
Училищният автобус спря зад ъгъла и от него се изсипаха ученици. Ила беше в галерията, а Майк на лакрос, което означаваше, че в продължение на един час Ариа и Езра разполагаха с цялата къща. След това Ариа трябваше да се срещне с Клаудия да говорят за проекта по история на изкуството. Тя огледа стаята си, опитвайки се да я види през очите на Езра. Ето ги старите лавици за книги, които Байрън беше намерил на битака, натъпкани с книги и списания. Върху античната тоалетна масичка, която Ила беше започнала да реставрира, но бързо се отегчи, бяха струпани бижута, козметика, парфюми и шапки. Върху бюрото й беше подредена колекцията й от плюшени играчки, които тази сутрин трескаво беше събрала от леглото си, когато се досети, че следобед може да има посещение от Езра. Той нямаше нужда да разбира, че Ариа спи с Пигтуния, Господин Плетен котарак, Господин Плетен козел и Господин Плетеното квадратно нещо с гумените ръце, което Ноъл й беше спечелил на един летен панаир. Всъщност Ариа не знаеше защо все още пази Господин Плетеното квадратно нещо. Ноъл може и да беше много сладък онзи ден, когато хвърляше стрелички по балоните, докато й спечели точно играчката, която искаше, то тя беше сигурна, че ако му бъде дадена възможност, Езра ще бъде още по-сладък на панаира.
Той погали с пръсти плетения абажур, който Ариа беше открила в един антиквариат, усмихна се на нарисувания с писалка автопортрет, който тя си беше направила в десети клас и се загледа през прозореца към канадските гъски, които плаваха в езерцето.
— Това е наистина страхотно убежище. Сигурна ли си, че искаш да го напуснеш?
— Искаш да кажеш, за да отида в Ню Йорк? — Ариа се тръшна върху леглото. — Все някога ще трябва да го напусна.
— Но… толкова скоро? Да завършиш училище онлайн? Говори ли с вашите за това?
Ариа настръхна, раздразнена, че Езра споменава родителите й, сякаш тя е още малко дете.
— Те ще ме разберат. Вече са живели в Ню Йорк, когато са били млади. — Тя наклони главата си на една страна, внезапно изпаднала в паника. — Защо? Не искаш ли да се върна с теб? — Тя се сети за срещата с Клаудия. Макар че си беше обещала да не повдига въпроса за това, че той бе позволил на Клаудия да прочете ръкописа му, тя не можа да не почувства отровното жило на ревността.
— Разбира се, че искам да дойдеш. — Езра стисна здраво ръцете й. — Просто… нали не идваш заради някоя друга причина? Вчера видях Ноъл Кан в „Макдоналдс“…
Ариа се засмя смутено.
— Не е заради Ноъл.
Какво друго би могла да каже? „Ами, има един човек на име А., който знае всички ужасни неща, които съм извършила. И, о, да, освен това иска да ме убие“. Предишната вечер Емили й се беше обадила и й беше казала, че А. я е блъснал по един стръмен склон до туристическата пътека Стокбридж. Ариа ужасно се изплаши. Трябваше да се махне от града, по-далеч от психопата А. и огромният, анонимен Ню Йорк й се струваше идеалното скривалище.
Тя улови ръцете на Езра.
— Искам да отида там само заради теб. Разглеждах разни места в Бруклин — можем да си наемем чуден апартамент там. Можем да си вземем куче. Или котка, ако ги харесваш повече. Можем да си я разхождаме на каишка.
— Звучи страхотно — промърмори Езра и отметна кичур коса от очите на Ариа. — Ако наистина го мислиш сериозно, ще започна да подготвям нещата и можем да тръгнем след два дни.
Ариа се наведе към него и го целуна, а той й отвърна. Но когато тя отвори очите си за миг, неговите също бяха отворени. Той гледаше към нещо в другия край на стаята.
— Това първото издание ли е? — Езра се отдръпна назад и посочи към една от книгите на рафта. На корицата със златисти печатни букви пишеше: „И изгрява слънце“. — Изглежда ми много стара.
— Не, баща ми я открадна от библиотеката на „Холис“. — Ариа се изправи, издърпа книгата и му я подаде. Когато той я отвори на първата страница, от нея се разнесе миризмата на стара хартия. — Но ми е една от любимите.