Езра я смушка в коляното.
— Мислех, че моята книга ти е любимата.
Тонът му беше шеговит, но той изглеждаше сериозен. Наистина ли очакваше от нея да го сравнява с Хемингуей?
— Все пак „И изгрява слънце“ е литературен шедьовър — изтърси тя. — Но твоята също е хубава. Наистина.
Езра издърпа ръцете си от нейните и ги отпусна в скута си.
— А може би не е.
Ариа потисна едно изпъшкване. Дали тази несигурност беше част от него, или просто се беше появила във връзка с книгата?
— Книгата ти е невероятна — отвърна тя и го целуна по носа. — Ела да легнеш до мен.
Той неохотно се отпусна върху възглавницата й. Тя започна да го гали по косата. Секунди по-късно вратата на долния етаж се затръшна.
— Ариа? — разнесе се гласът на Ила.
Ариа скочи в леглото и сърцето й се качи в гърлото.
— По дяволите.
— Какво? — Езра също седна.
— Това е мама. Не трябваше да се връща поне още няколко часа. — Ариа скочи от леглото и бързо нахлузи обувките си. После подаде на Езра половинките му. — Трябва да се махаме оттук.
Ъгълчетата на устните на Езра увиснаха.
— Няма ли да ме запознаеш с нея?
Токчетата на Ила затракаха по дървения под на долния етаж. В главата на Ариа жужаха най-различни мисли.
— Аз… Нямах време да я подготвя. — Тя погледна към безизразното изражение на Езра. — Ти ми беше учител миналата година. Мама ходи на учителска среща с теб. Не мислиш ли, че ще се получи доста неловка ситуация?
Езра повдигна рамене.
— Всъщност не.
Ариа го зяпна, изненадана. Но сега не беше моментът да спори с него.
— Хайде — каза тя, хвана го за ръката и го повлече надолу по стълбите тъкмо когато Ила влезе в тоалетната. Ариа грабна палтото му от гардероба в коридора, пъхна го в ръцете му и го избута през вратата.
Навън светът миришеше на нагрети от слънцето тротоари и пушещи комини. Ариа тръгна по каменната алея към фолксвагена на Езра, който беше паркиран край тротоара.
— Скоро ще поговорим за Ню Йорк, нали? — избъбри тя. — Имам да ти показвам цял куц апартаменти.
— Ариа, почакай.
Ариа се обърна. Езра беше спрял до вратата с ръце в джобовете.
— Да не би да се притесняваш да те виждат с мен?
— Разбира се, че не. — Тя се приближи до него. — Но все още не съм готова да обясня на майка ми какво се случва. Предпочитам да го направя сама, когато си събера мислите.
Езра се взря в нея с потъмнели очи, но после кимна.
— Добре. Ще се видим ли утре?
— Да. Или… чакай. — Ариа стисна очи. — Утре имам ангажименти в училище. — Тогава беше представлението на „Макбет“. Двете с Ила щяха да гледат Майк, а после да ходят на следпремиерно парти. Ариа в никакъв случай нямаше намерение да води Езра на нещо в „Роузууд дей“. — Какво ще кажеш за неделя?
— Неделя да бъде. — Езра я целуна по бузата, качи се в колата и потегли.
Ариа го изпрати с поглед, притиснала ръце към гърдите си. От лявата й страна се появи някаква сянка и тя се обърна. Нещо помръдна в гъстите храсти, които разделяха тяхната къща от съседната. Ариа мерна проблясък на руса коса. Мокрите листа пропукаха под нечии стъпки.
— Ехо? — извика тя.
Но гората изведнъж застина. Ариа здраво стисна очи. Колкото по-скоро двамата с Езра се махнеха от Роузууд, толкова по-добре.
Час по-късно Ариа влетя в „Биксби“, кафенето в сградата на „Холис“, и видя Клаудия да седи на една от задните маси, облечена в тесен черен пуловер и още по-тясна дънкова пола, и черни боти с токчета. Платиненорусата й коса сияеше, кожата й бе безупречна като на порцеланова кукла и всички момчета в кафенето й хвърляха крадешком погледи.
— Доста се забави — рече превзето Клаудия, когато забеляза Ариа, и идеално очертаните й устни се изкривиха в гримаса. — Чаках почти петнайсет минути!
— Извинявай. — Ариа пусна учебника си по история на изкуството на масата и отиде до бара да си вземе кафе, което накара Клаудия да изписка недоволно. Опашката беше дълга, всички си поръчваха лате и мока, и когато Ариа се върна на масата, по бузите на Клаудия имаше червени петна.
— Имам планове, знаеш! — тросна й се тя. — Ще се срещам с Ноъл!