Пред нея се изправи Пиер с ръце на хълбоците.
— Какво беше това, по дяволите?
Спенсър стоеше с наведена глава.
— Ще се оправя. Обещавам.
— Обещаваш? Това е недопустимо!
Пиер щракна с пръсти и Фай Темпълтън притича до него като нетърпеливо кученце. Тя беше облечена в подобна на роклята на Спенсър. В ръката си държеше сценария на „Макбет“, в който бяха подчертани репликите на лейди Макбет.
— Защо тя е облечена като мен? — възкликна Спенсър.
— Слава Богу, че я накарах да се облече — сопна й се Пиер. — Страхувах се, че нещо подобно ще се случи, затова й казах да бъде готова да поеме ролята.
Спенсър зяпна от изненада.
— Не можеш да сменяш актрисите по средата на пиесата!
Пиер отново сложи ръце на хълбоците си.
— Само ме гледай. Давам ти още един шанс. Ако отново се запънеш, Фай влиза.
Пиер бързо се отдалечи, а Спенсър приседна замаяна върху една ниска масичка, чудейки се дали да не предаде още сега ролята на Фай. В никакъв случай не можеше да изпрати в „Принстън“ сцената, която току-що беше изиграла. През целия път от Ню Джърси щеше да чува смеха им.
— Хей.
Спенсър вдигна глава и видя Бо да стои изправен до нея. Погледът му беше стоманен и той стискаше силно зъби.
— Не го слушай този задник — прошепна той. — Уплашила си се. Случва се на всички от време на време. Все още можеш да оправиш нещата. Просто трябва да отидеш на мястото от вчера. Да влезеш в огъня.
— Не мога да вляза в онзи огън. — Очите на Спенсър се напълниха със сълзи. — От него полудявам.
— Не, не полудяваш. — Бо хвана ръцете й и здраво ги стисна. — Ставаш много добра. Каквито и проблеми да имаш, използвай ги. Победи ги. Не им позволявай да те спрат.
Спенсър го погледна. Бо се беше навел толкова близо до нея, сякаш всеки момент щеше да я целуне. Но в този миг Пиер отново се появи зад кулисите и двамата се отдръпнаха един от друг.
— Лейди М., скоро е твоят ред. Готова ли си вече, или искаш да си спестиш унижението?
Спенсър погледна отчаяно Бо. Толкова й се искаше той да може да вземе решение вместо нея.
— Ако се чувстваш нервна, потърси ме край сцената, чу ли? — прошепна й той.
Спенсър кимна.
— Мога да го направя — каза тя на Пиер.
Настъпи моментът да излезе на сцената. Светлината от прожекторите я изгаряше. Актьорите се обърнаха към нея и Сет Кардиф, който играеше Дънкан, каза първата си реплика.
Когато дойде нейният ред да говори, тя отново се вцепени. За части от секундата изпита страх, че ще се задави. Актьорите се размърдаха смутено. Тълпата покри очи. Пиер размаха ядосано юмруци. И внезапно Спенсър осъзна, че точно това е искала А. — Келси. Да я провали. Да й попречи да отиде в „Принстън“.
Спенсър погледа към кулисите и видя окуражаващото лице на Бо. В този миг по вените й потече огън. Тя беше работила твърде упорито, за да позволи на Келси да я провали. Кучката нямаше да спечели.
— „Всичките ти грижи, стократно умножени“ — рече високо тя и се потопи в ролята. Думите излизаха с лекота от устата й, жестовете й бяха прецизни и енергични. Останалите актьори и публиката си отдъхнаха. Когато Бо излезе на сцената и двамата започнаха да спорят дали убийството на краля е добра идея, Спенсър почти се чувстваше като старото си аз. Когато напусна сцената, зад гърба й дори се чуха колебливи ръкопляскания.
Пиер се появи до страничните кулиси, потупвайки устните си с химикал.
— Да речем, че това беше по-добре.
Спенсър мина покрай него, без повече да се интересува от мнението му.
Тогава Бо я улови за ръката и я завъртя към себе си.
— Беше невероятна.
В първия миг тя си помисли, че ще я прегърне, но той я целуна страстно и продължително. Спенсър толкова се изненада, че остана няколко секунди неподвижна на мястото си. После отвърна на целувката му. Въпреки че беше облечена с тежка кадифена рокля, усети тръпки.
Наблизо някой ахна. Спенсър се обърна и видя Наоми, Райли и Кейт да я зяпат изненадано. Изпълнена с триумф, тя се наведе напред и целуна Бо още по-силно. Дълбоко в себе си копнееше завесата да се вдигне и публиката също да ги види — за да може Келси да разбере, че планът й се е провалил.