28.
Истината ще излезе наяве
След края на пиесата Емили влезе през двойната врата на „Ото“, луксозния италиански ресторант, където се провеждаше партито по случай премиерата на „Макбет“. Познатата миризма на розмарин, зехтин и топла моцарела погъделичка ноздрите й и тя разпозна прошарената строга жена, която посрещаше гостите на заведението. Емили беше идвала в „Ото“ след дипломирането на Карълайн, Бет и Джейк. Всеки път сядаха в някое от големите сепарета и си поръчваха големи порции спагети „пене“ с водка и скариди и салата „Капрезе“. По случай дипломирането на Бет, когато Емили беше още в шести клас, тя доведе със себе си и Нейната Али. Двете си бяха разменяли глупави есемеси, а след това се измъкнаха на верандата, за да флиртуват с група абитуриенти от баскетболния отбор. Всъщност, ако трябваше да бъде по-точна, Али флиртуваше с тях. Емили просто се мотаеше наоколо и се чувстваше адски неудобно.
Тази вечер „Ото“ изглеждаше много по-различно от онези ученически вечери. Театралният клуб беше декорирал залите с комично-трагически театрални маски и големи плакати от различни представления на „Макбет“. Заведението беше пълно с народ, а в единия му край беше разположен голям бюфет, който предлагаше милион различни видове спагети, огромни купи със салата, осем различни вида хляб и изобилие от десерти.
— Училището ти е точно като моето — промърмори добросърдечно Келси, когато се вмъкна в залата след Емили и се огледа. — Това е просто някаква си училищна пиеса, но те се държат така, сякаш е премиера на Бродуей.
— Така си е — изкиска се Емили, огледа се и се усмихна несигурно на Келси. Притесняваше се да я доведе тук, но когато тя я беше попитала какво смята да прави тази вечер и Емили й каза, Келси толкова се развълнува.
— Обожавам „Макбет“ — каза тя. — Може ли да дойда?
— Ами, да — отвърна колебливо Емили, след което побърза да добави: — Трябва да знаеш, че Спенсър играе главната роля. Няма ли да е притеснително? — Келси отвърна, че няма проблем, а Емили нямаше никаква представа как да й обясни, че ще бъде притеснително за Спенсър. Какво трябваше да й каже? „Спенсър смята, че ти си новият психопат, който ни изпраща съобщения?“.
Те минаха покрай хостесата и Емили забеляза Спенсър в другия край на залата. Тя се усмихваше срамежливо на госпожа Екълс, учителката им по английски от девети клас. Емили усети как стомахът й се свива от притеснение, но се стегна и си пое дълбоко дъх.
— Ей сега се връщам — подхвърли тя през рамо на Келси. Трябваше да обясни на Спенсър защо я е довела, преди старата й приятелка да ги види и да откачи. Може би ако успееше да й обясни, Спенсър щеше да я разбере. А може би ако всички поговорят разумно, Спенсър щеше да разбере, че Келси не е А.
Емили се промъкна през тълпата и потупа Спенсър по рамото. Тя я погледна кисело.
— О.
Емили изтръпна.
— Мога да обясня — избъбри тя. Спенсър я придърпа в малката ниша, където стоеше количката с приборите. Лицето й беше зачервено и ядосано.
— Ти ми каза, че повече не се занимаваш с Келси.
— Знам, но…
— А сега си я довела на моята пиеса?
Емили стисна зъби.
— Келси е много мила, Спенсър. Тя дори каза, че иска да види изпълнението ти.
— Искаш да кажеш да съсипе изпълнението ми.
— Тя не е А. — настоя Емили.
— Разбира се, че е! — Спенсър удари е юмрук по количката и всички прибори подскочиха. — Колко пъти трябва да ти го обяснявам? Нима думите ми нямат никакво значение? Нима си станала като онези, които на всеки въпрос отговарят с лъжи?
— Извинявай, че те излъгах, когато ти казах, че не се виждам с Келси — отвърна тихо Емили. Тя беше изпаднала в паника, докато си разменяше есемеси със Спенсър след инцидента до пътеката. По-лесно й беше да каже, че Келси не е била там.
— Но ти не виждаш ясно нещата. Келси не иска да ни нарани. Всъщност тя няма представа какво си й причинила. А онзи ден, когато някой ме блъсна от хълма, Келси беше там. Но тя се спусна по хълма, за да ми помогне.
Спенсър я зяпна.
— Да не си се надрусала? Сигурно тя те е блъснала!
Емили огледа залата; изведнъж осъзна, че всичко й е омръзнало. Няколко от статистите надуваха хартиени свирки и рецитираха репликите на вещиците от началото на пиесата.