— Келси не е А. — каза тя. — Али е. Мисля, че я видях на хълма, а и не спирам да виждам руси проблясъци навсякъде.
Спенсър изпъшка.
— Ще престанеш ли с тази Али? Нея вече я няма.
— Напротив.
— Защо си толкова сигурна?
Емили усети в устата си кисел вкус. „Кажи й — помисли си тя. — Кажи й какво направи“. Но устата й отказваше да помръдне. В този момент една от сервитьорките се промуши покрай тях и грабна няколко вилици и ножове.
— Келси е А. — повтори Спенсър. — Тя има идеалния мотив. Аз я пратих в изправително училище, Емили. Провалих шансовете й да влезе в университета — завинаги. И това е начинът й да си отмъсти.
— Тя не знае какво си й причинила — възрази Емили. — Но като стана дума за това, не чувстваш ли угризения? Не мислиш ли, че трябва да й обясниш и да се извиниш?
Спенсър отстъпи назад и се блъсна в количката с приборите.
— Господи, ти на чия страна си?
Група родители, застанали наблизо, се разсмяха, отпивайки от чашите си с червено вино. Трима второкурсници отмъкнаха незабелязано няколко халби бира от бара и скришом отпиха по няколко глътки.
— Тук не става въпрос за вземането на страни — каза предпазливо Емили. — Просто смятам, че трябва да кажеш нещо. Тя е ей там. — Емили посочи към мястото, където беше оставила Келси, но не можа да я види сред гъстата тълпа.
— Тя е тук? — Спенсър се надигна на пръсти и също огледа тълпата. — Да не искаш всички да умрем?
— Спенсър, ти си…
Спенсър я хвана за ръката и я прекъсна. На лицето й се изписа разбиране.
— О, Боже. Да не си влюбена в нея?
Емили заби поглед в теракотения под.
— Не.
Спенсър плесна с ръце.
— Напротив! Лапнала си по нея, точно както се случи с Али! Затова се държиш така! — По лицето й пробяга отчаяние. — Келси не си пада по момичета, Емили. Миналото лято излизаше с милион момчета.
Болка проряза Емили.
— Хората се променят.
Спенсър се облегна на стената й я погледна скептично.
— Както се промени Али? Защото тя наистина те обичаше, Емили. Ти беше нейното момиче-мечта.
Сълзи опариха очите на Емили.
— Вземи си думите назад!
— На Али не й пукаше за теб — продължи Спенсър с равен тон. — Тя те използваше. Също както Келси те използва сега.
Емили замига бързо-бързо. В гърдите й се надигаше гняв, по-жесток и по-истински от всичко, което бе чувствала досега. Как смееше Спенсър да говори така?
Тя рязко се обърна и си тръгна.
— Емили! — извика Спенсър. Но Емили не се обърна. Носът я сърбеше, както ставаше винаги, когато се канеше да заплаче.
Тя влезе в дамската тоалетна и се облегна на умивалника. Лицето й пламтеше. В огледалото зърна Келси, която бързо пъхна нещо бяло в чантата си.
— Ъ-ъ-ъ, здрасти — рече нервно тя.
Емили изпелтечи някакъв отговор. Келси се обърна и забеляза насълзените й очи и изкривената от гняв уста. Тя се приближи до нея.
— Добре ли си?
Емили гледаше отраженията им в огледалото и чувствата се бореха в гърдите й. Думите на Спенсър прогаряха мозъка й: На Али не й пукаше за теб. Тя те използваше. Също както Келси те използва сега.
Внезапно Емили разбра какво трябва да направи и вдигна глава.
— Трябва да ти кажа нещо — рече тя с ясен, твърд глас. — За миналото лято.
Келси се отдръпна предпазливо.
— Какво?
— Спенсър Хейстингс те накисна в нощта, когато ви арестуваха. Тя уреди да подхвърлят хапчетата в стаята ти. Накарала е някой да се обади на ченгетата и да им каже.
Келси се вцепени.
— Какво? — Тя отстъпи назад със смутено изражение на лицето. Емили беше права през цялото време. Келси със сигурност не знаеше нищо.
— Съжалявам — каза Емили. — Научих го наскоро, но реших, че трябва да ти го кажа. Заслужаваш да знаеш истината.
Тя пристъпи към Келси, за да я прегърне, но Келси преметна чантата си през рамо.
— Трябва да вървя. — После се обърна и с наведена глава излезе от помещението.
29.
Тя те предупреди, Ариа…
На партито след представлението Ариа се озова притисната между джаз групата, която свиреше много силен кавър на „Момичето от Ипанема“ и един огромен постер на „Макбет“, който представляваше черно-бял релеф на профилите на Спенсър и момчето, което играеше Макбет, обърнати един към друг. До нея стояха Ила, приятелят й Тадеуш, Майк и Колийн.