Езра проследи погледа й.
— Знаех си. Между вас все още има нещо, нали?
— Не. Кълна се. — Ариа затвори очи. — Аз просто… Просто не мога да го направя точно сега. Не мога да се появя пред всички с теб. Не и пред тези хора. В Ню Йорк всичко ще бъде различно.
Но Езра гневно се отдръпна от нея.
— Потърси ме, когато пораснеш и бъдеш наясно с чувствата си, Ариа. — След това ядосано се шмугна в тълпата. Ариа се чувстваше твърде изморена, за да го последва. Изпълни я отчаяние. Любовта винаги ли беше толкова сложна? Със сигурност не беше така с Ноъл. Ако наистина обичаше Езра, дали нямаше да обръща никакво внимание на обърканите и любопитни погледи?
Тя тръгна към бюфета и изяде някакъв сладкиш, без да усети вкуса му. Една ръка докосна рамото й. Беше госпожа Китингер, учителката й по история на изкуството, облечена с кариран мъжки потник, торбести черни панталони и бомбе на главата.
— Ариа! Точно теб исках да видя. — Госпожа Китингер измъкна наполовина от кожената си чанта разпечатано на принтер есе. — Исках да ти благодаря, че предаде по-рано проекта си за Караваджо и да ти кажа, че си свършила страхотна работа. Прочетох го, преди да започне представлението.
— О. — Ариа леко се усмихна. Тя беше завършила своята част от задачата и сутринта я беше изпратила по имейла на госпожа Китингер, добавяйки, че се е опитала да накара Клаудия да й помогне с проекта, но тя не проявила интерес. Добре, беше се представила малко като клюкарка, но нямаше никакво намерение да помага на Клаудия да се измъкне.
— За съжаление, все още не съм получила нищо от партньорката ти — додаде госпожа Китингер, сякаш четеше мислите на Ариа. — Да се надяваме, че ще предаде нещо в понеделник, защото иначе ще трябва да й пиша двойка. — Тя изглеждаше така, сякаш искаше да каже още нещо, но просто се усмихна тъжно на Ариа, пъхна листа обратно в чантата си и се отдалечи.
Групата засвири „Около полунощ“, една от любимите й песни. Във въздуха се носеше успокояващият мирис на зехтин. Когато Ариа погледна към колекцията от фигурки, подредени на рафтовете на стената, тя забеляза познатия бюст на Шекспир, същия, който Езра й беше подарил миналата година, преди да си тръгне. Тя го пазеше до сърцето си, често си играеше с него и копнееше Езра да й изпрати писмо и отново да се съберат. След известно време реши, че той отдавна е забравил връзката им, а се оказа, че през цялото време той е писал роман — за същата тази връзка.
Пред очите й като че ли просветля малко. Може би наистина се държеше детински. Откога я интересуваше какво мислят останалите? Тя беше Шантавата Ариа, момичето с розови кичури в косата, което танцуваше в часа по физическо. Роузууд не я беше променил чак толкова.
Тя изпъна рамене и тръгна през тълпата. Надяваше се Езра да е още тук. Щеше да го намери, да го заведе при Ила и да й разкаже за плановете им. Щеше да танцува с него на малкия дансинг, да ги вземат мътните всички погледи. Толкова дълго бе копняла за него. Не можеше да му позволи точно сега да й се изплъзне.
— Езра? — извика Ариа, надниквайки в мъжката тоалетна. Никакъв отговор. — Езра? — извика отново тя и надникна през задната врата, но там имаше само няколко зелени контейнера за отпадъци и няколко готвачи, които пушеха цигари. Тя погледна и в задната зала, дори на паркинга. За щастие синият му фолксваген още беше паркиран там до един джип чероки. Сигурно беше някъде вътре.
Докато Ариа вървеше към ресторанта, отнякъде се чу слаб, познат смях. Тя рязко спря, побиха я ледени тръпки.
Смехът идваше откъм гардеробната. Тя отиде на пръсти до нея. Някаква фигура се размърда в дъното, скрита зад палтата и кожените якета.
— Ехо? — прошепна Ариа с разтуптяно сърце.
Тя чу въздишка, а после мокрите звуци на хора, които се целуват. Опа. Ариа отстъпи назад, но глезенът й се подви и тя залитна на една страна, блъсвайки се в няколко празни закачалки. Те се удариха шумно една в друга.
— Какво беше това? — разнесе се нечий глас. Ариа се спря, разпознавайки го на мига. След секунди една фигура излезе на светло. — О, Господи!
Очите на Ариа се разшириха. Езра впери поглед в нея. Устните му се разтвориха, но от устата му не излезе нито звук.