Выбрать главу

— Господин поет? — пропя втори глас. От сенките се появи русокосо момиче и прегърна Езра през кръста. Косата й беше разрошена, яркото й червило беше размазано и презрамките на изрязаната й рокля висяха на раменете й. Когато видя Ариа, устните й се разтеглиха в триумфална усмивка. — О, здрасти! — подразни я тя и притисна Езра още по-силно.

Клаудия.

Ариа отстъпи назад и се блъсна в други закачалки. След това се обърна и побягна.

30.

Убий я, преди тя да убие теб

— Трябва да кажа, че съм впечатлен. — Господин Пенитисъл разклати мартинито си и се усмихна на Спенсър. — Твоето изпълнение на лейди Макбет може да се сравнява с Кралската шекспирова трупа.

Мелиса пристъпи напред и прегърна сестра си.

— Беше невероятна. — Тя смушка Уайлдън, който също кимна.

— Изглеждаше напълно преобразена! Особено в сцената, когато тя не може да измие кръвта от ръцете си!

Спенсър се усмихна несигурно и отметна тежката си, напръскана с лак коса, през рамо. След като представлението свърши, при нея бяха дошли десетки хора, които й казваха каква страхотна работа е свършила, забравили за първоначалното й стъписване. Когато стигна до сцената с „Излизай, проклето петно!“, тя вече напълно се беше потопила в ролята и беше вкарала цялата енергия на вината си в героинята.

Накрая я изпратиха с гръмки аплодисменти, дори повече, отколкото аплодисментите за Бо. Беше успяла да поговори с фотографа и да го помоли да изреже първата провалена сцена. Останалата част от представлението щеше да е идеална за „Принстън“.

Но сега тя отново не се чувстваше добре, и то само заради разговора с Емили. Не беше имала намерение да се нахвърля върху нея, но Емили трябваше да разбере. Тя умираше от желание да й се извини, но приятелката й не се виждаше никъде. Спенсър не забелязваше и Келси.

До Спенсър застана една жена с тъмна коса и издължено фино лице.

— Лейди Макбет? — Тя протегна ръка. — Аз съм Дженифър Уилямс от „Филаделфия сентинъл“. Може ли да взема интервю и да направим няколко снимки?

Очите на госпожа Хейстингс грейнаха.

— Колко вълнуващо, Спенс! — Дори Амилия изглеждаше впечатлена.

Спенсър каза довиждане на семейството си, дори непохватно прегърна господин Пенитисъл. Докато се носеше сред тълпата, всички от трупата, момичетата, които познаваше от хокея на трева, дори Наоми, Райли и Кейт я потупваха по гърба и й казваха, че е свършила страхотна работа. Тя отново огледа залата за Емили, но не я откри.

Репортерката отведе Спенсър до едно сепаре отзад. Бо вече чакаше там с малка чаша еспресо в ръка. Той беше свалил бронята си и се беше преоблякъл в черен кашмирен пуловер и възможно най-сексапилните прилепнали джинси, които Спенсър беше виждала на момче. Тя седна до него и Бо стисна ръката й.

— Какво ще кажеш след интервюто да се измъкнем от купона?

На Спенсър й бе достатъчно да усети ръката на Бо в нейната, за да се успокои. Тя повдигна вежди в подигравателно неодобрение.

— Нима господин Йейл ще се осмели да зареже собственото си парти? Човек би си помислил, че ще искаш да се мотаеш наоколо и да слушаш подмазваческите гласове на хората.

— Аз съм пълен с изненади — намигна й Бо.

Дженифър се настани от другата страна на масата и отгърна бележника си на нов лист. Когато погледна Бо и му зададе първия въпрос, телефонът на Спенсър изпиука. Тя бръкна в джоба си. Папката с есемеси беше пълна със съобщения, в които най-различни хора я поздравяваха. Изпращач на последното, обаче, беше някаква смесица от букви и цифри.

Спенсър преглътна тежко, сви се на седалката, прикри екрана с ръка и натисна бутона за четене.

Ти нарани и двете ни. Сега аз що нараня теб.

А.

Към съобщението беше прикрепена фотография на русокосо момиче със златиста плажна рокля, което лежеше по корем на брега през нощта. Главата й беше извита на една страна, а на слепоочието й имаше голяма рана. По брадичката й се стичаше кръв и капеше върху пясъка. Вълните се разбиваха зловещо край главата й, опитвайки се да я отнесат.

Спенсър изпусна телефона в скута си. Това беше снимка на Табита, точно след като Ариа я беше блъснала от покрива. Нито Спенсър, нито някоя от другите момичета я бяха видели на земята — нощта беше толкова тъмна, а докато стигнат до брега, тялото вече беше изчезнало.

Но някой я беше видял. И я беше снимал. Келси.