От гърлото й се откъсна измъчен стон. Дженифър Уилямс вдигна глава от бележника си.
— Добре ли си?
— Аз… — Спенсър се измъкна от сепарето, замаяна. Трябваше да се махне оттук. Трябваше да се скрие. Журналистката я извика, но тя не се обърна. Тръгна, олюлявайки се, към изхода. Всички лица, които виждаше по пътя си, изглеждаха изкривени, дори заплашителни. Тя блъсна задната врата и се озова на пуста улица. Покрай стената бяха наредени метални контейнери за отпадъци. Стомахът й се преобърна от тежката воня на развалени зеленчуци и месо. Цареше зловеща тишина, в поразяващ контраст с оживената атмосфера в ресторанта.
— Хей.
Спенсър се обърна и видя Келси, застанала до задната врата. Тя я гледаше с присвити очи. Устата й изглеждаше като права линия. Спенсър ахна изненадано. Искаше й се да побегне, но крайниците й отказваха да помръднат.
Келси сложи ръце на хълбоците си.
— Получи ли съобщението ми?
Спенсър тихо изписка. Пред очите й изплува образът на Табита, просната мъртва на пясъка.
— Ти си болна — изсъска Келси. — Наистина си смяташе, че ще ти се размине?
Сърцето на Спенсър се качи в гърлото й.
— Аз…
— Ти какво? — Келси наклони глава на една страна. — Съжаляваш? Съжалението не е достатъчно, Спенсър.
Тя здраво я стисна за лакътя. Спенсър се дръпна в отчаян опит да се освободи, но Келси изсумтя раздразнено и я блъсна към тухлената стена. Спенсър извика и гласът й отекна в уличката. Изведнъж в главата й се завъртяха всички образи, които я бяха връхлитали през последните няколко дни. Тя видя Табита да й се хили зловещо на сцената в „Роузууд дей“. Видя Келси да се приближава към нея в потока с намерението да я удави.
— Не можеш да избягаш от мен — каза Келси от виденията й. А може би това беше истинската Келси, която стоеше пред нея. — Трябва да си платиш за стореното.
— Не! — изпищя Спенсър и силно я удари.
Келси залитна назад, но после отново се хвърли към нея. Изпаднала в паника, Спенсър протегна ръце, хвана Келси за шията и започна да стиска все по-силно и по-силно. Тя почувства как сухожилията поддават, как въздухът спира да навлиза, как деликатните костици се чупят. Това бе единственият изход. Спенсър трябваше да спре Келси, преди тя да я нарани.
— Господи! — чу се нечий глас. Спенсър усети удар в гърба. Краката й се подхлъзнаха и тя размаха ръце. Изведнъж се озова паднала по гръб на земята. Около нея стояха актьорите от групата с изкривени от шока лица. Зад тях друга група хора се беше струпала край хлипащо момиче. Келси се беше навела напред, опитвайки се да си поеме дъх.
Спенсър се надигна.
— Не й позволявайте да се измъкне! — изграчи тя. — Опита се да ме убие!
Всички впериха погледи в нея.
— За какво говори тя? — извика някой.
— Аз я видях как се хвърли към това момиче без никаква причина! — каза някой друг.
— Пиесата е виновна — разнесе се гласът на Пиер. — Тя е обсебила съзнанието й.
— Тя е луда! — разнесе се познат дрезгав глас. Гласът на Келси.
Тълпата се раздели и лицето й се появи пред Спенсър. По бузите й се стичаха сълзи. Гръдният й кош се повдигаше тежко, опитвайки се да си поеме въздух. Един от сервитьорите й помагаше да се изправи. Няколко други я поведоха по уличката към паркинга.
— Почакайте! — извика Спенсър със слаб глас. — Не я оставяйте да си отиде. Тя е А.!
Бо се наведе към нея.
— Нощта беше доста дълга — рече малко грубо той. — Може би е по-добре да си вървиш, преди да направиш още някоя сцена.
Спенсър трескаво поклати глава. Как така не можеше да схване ситуацията? Но когато погледна отново към изкривеното му лице, разбра: незнайно защо всички си мислеха, че тя е виновна за случилото се. Според тях бе нападнала невинно момиче.
— Откачалка — прошепна някой.
— Трябва да я приберат в някое психиатрично заведение — обади се друг.
Една жена изтича след Келси и я докосна по рамото.
— Трябва да повдигнеш обвинения. Тя те нападна.
Хората бавно започнаха да се отдръпват от Спенсър. След миг до нея остана само наведеният Бо, който се взираше в нея така, сякаш нямаше представа коя е тя.
— Това момиче е опасно — прошепна му Спенсър. — Вярваш ми, нали?
Бо примигна. Искаше й се да й помогне да се изправи, да я прегърне силно и да й каже, че ще я защити. Но вместо това той се отдръпна назад заедно с останалите.