— Ами, да. Май премиерните партита не са моята стихия.
— Да не се е случило нещо? — Гласът на Емили прозвуча пискливо. — Говори ли със Спенсър? Нали не си ми сърдита? За това, че съм знаела? Че не съм ти казала нищо досега? Не знаех как да ти го кажа, иначе щях да го направя!
Устните на Келси леко се отвориха. На бузата й играеше мускулче. Макар във фоайето да беше студено, по челото й бяха избили капчици пот. Без да каже нито дума, тя се обърна и излезе през вратата към паркинга.
— Къде отиваш? — Емили тръгна след нея.
— По-далеч оттук. — Келси се спря при колата си и я отключи с дистанционното. После посочи пасажерската седалка. — Ако искаш да дойдеш с мен, влизай.
Емили въздъхна с облекчение. Тя погледна към ресторанта, чудейки се дали трябва да каже на Ариа къде отива. Но Ариа търсеше Спенсър, а Емили се съмняваше, че точно сега тя умира да я види. Самата Емили не беше сигурна дали иска да я вижда.
— Идвам — каза тя. После отвори вратата и се настани на пасажерската седалка.
Келси я стрелна с усмивка.
— Добре — прошепна тя и подкара колата в тъмната нощ.
32.
Един съвсем нетипичен флаер
Когато Хана и Лиъм спряха на паркинга на „Ото“, часовникът на таблото на приуса показваше 21:08. Хана превключи на паркиране и Лиъм отметна кичур коса от лицето й.
— Сигурна ли си, че искаш да отидеш там?
— Сигурна съм. — Хана разтри врата си. — Достатъчно лошо е, че не отидох на самото представление. Сега ще трябва да лъжа и да кажа на баща ми, че съм седнала отзад или нещо такова. Какво правят вещиците, всъщност? Просто в случай, че баща ми ме попита.
— Те разкриват пророчеството на Макбет. — Лиъм погали с пръст голата ръка на Хана. За тайната им среща тази вечер тя беше облякла чисто нова копринена рокличка от „Отър“, която разкриваше доста кожа. Двамата бяха отишли на колежански театър в „Холис“ и се натискаха на задните седалки. — Казват му, че ще стане крал и му отправят всякакви страховити предупреждения — продължи Лиъм. — Освен това се кискат зловещо.
Хана докосна върха на носа му.
— Много си секси, когато говориш за Шекспир.
— А аз обичам всичко в теб — отвърна Лиъм и я целуна по устните. Хана изтръпна. Нима той току-що й беше казал, че я обича?
След още няколко целувки за довиждане Хана прогони Лиъм от колата си — неговата беше паркирана няколко часа по-рано пред църквата от другата страна на улицата. Тя го проследи с поглед, докато прекосяваше Ланкастър авеню, потръпвайки от удоволствие. После слезе от колата си и се запъти през паркинга към ресторанта. Към нея се засили една тойота хечбег, без да забелязва, че тя е там.
— Хей! — извика Хана, отскачайки от пътя й. На пасажерската седалка тя забеляза познато лице. — Емили? — До Емили седеше червенокосо момиче, което също й беше познато. Но откъде?
Колата изхвърча от паркинга, преди Хана да успее да се сети. Тя се обърна и тръгна към ресторанта, който беше пълен с народ и миришеше на пържен чесън и пресни хлебчета. Входът беше претъпкана от хора и Хана едва не се блъсна в някакъв човек, докато вървеше към гардеробната.
— Внимавай! — сопна й се той, когато Хана случайно го сръга с лакът.
— Ти внимавай — отвърна му Хана. Тогава човекът се обърна. Беше Майк.
Хана отстъпи назад.
— О. Здравей.
— Здрасти. — Майк примигна изненадано. Двамата от седмици не се бяха приближавали толкова близо един до друг. Той все още миришеше на краставичния лосион за ръце „Кийл“, който му беше купила за Коледа. — Ти… как си?
Хана повдигна вежди.
— Значи пак ми говориш?
Майк се размърда смутено.
— Аз постъпих доста… глупаво. — Той я погледна умолително и я хвана за ръката. — Липсваш ми.
Хана погледна към дългите му, фини пръсти и изведнъж почувства раздразнение. Защо Майк не беше стигнал до този извод няколко седмици по-рано, когато Хана му изпращаше толкова много съобщения? Дали проявяваше интерес към нея само защото съобщенията спряха? Това беше типично за момчетата.
Тя отдръпна ръката си.
— Всъщност, Майк, аз се виждам с един човек.
Очите на Майк потъмняха.
— О. Добре. Браво на теб. И аз си имам приятелка.
Хана трепна. Нима?