— Браво и на теб — рече вдървено тя.
Те се погледнаха предпазливо. Тогава някой я побутна. Хана се обърна и видя Ариа и Спенсър. Бяха пребледнели.
— Трябва да поговорим с теб — каза Ариа. Двете отново я поведоха към паркинга. Тя погледна през рамо към Майк, но той вече разговаряше с Мейсън Байърс и Джеймс Фрийд.
— Трябва да видиш това — каза Спенсър, когато трите стигнаха до едно уединено местенце в края на паркинга. Тя извади айфона си и го размаха пред лицето на Хана.
Трябваха й няколко секунди, за да фокусира погледа си. На екрана се виждаше снимка на момиче, което лежи на пясъка. Около главата й имаше локва кръв.
— Това да не е…? — ахна Хана, твърде уплашена, за да произнесе името на Табита.
— Да. От А. От Келси.
Спенсър разказа на Хана как Келси беше отишла при нея и я беше попитала дали е получила съобщението й — това съобщение.
— Тя знае какво сме направили — каза Спенсър. — Знае всичко. Нападна ме и аз се опитах да се защитя, но хората ме дръпнаха от нея и казаха, че аз съм я нападнала. А когато всичко свърши, Келси ме погледна още веднъж и произнесе безмълвно: „Мъртва си“.
Хана рязко си пое дъх.
— Сигурна ли си?
Спенсър кимна.
— Трябва да я намерим и да я спрем, преди да направи нещо ужасно. Но нямам представа къде е отишла. Не мога да я намеря никъде.
По улицата изръмжа двигател, който напомни на Хана за колата, която едва не я беше блъснала малко по-рано. Внезапно тя направи връзката.
— Мисля, че видях Келси. Но не се досетих, че е тя.
— Къде? — изписка Ариа.
Хана преглътна тежко и махна към изхода на ресторанта.
— В колата й. Тръгваше си. И не беше сама.
Спенсър се ококори.
— Беше с Емили, нали?
Ариа бръкна в чантата си и извади ключовете от колата си.
— Трябва да ги намерим. Веднага.
Тя тръгна по паркинга и Хана я последва. Но след няколко крачки се обърна и забеляза, че Спенсър стои на тротоара и смутено пристъпва от крак на крак.
— Какво има? — попита Хана.
Спенсър прехапа горната си устна.
— Аз… се скарах с Емили в ресторанта. Казах й някои ужасни неща. Може би няма да иска да ме вижда.
— Ще иска. — Хана я хвана за ръката. — Това е Емили — и тя е в опасност. Всички заедно сме замесени в това, нали?
Спенсър кимна, закопча палтото си и тръгна към колата. Ариа отключи с дистанционното и всички се качиха вътре. Когато Ариа запали двигателя, Хана посочи някакъв лист хартия, който беше нанизан на антената.
— Какво е това?
Спенсър изскочи навън и дръпна хартията. После седна отново вътре и разгъна листа върху коленете си. Всички се взряха едновременно в него и едновременно въздъхнаха нервно.
Побързайте, мацки! Преди да е станало твърде късно!
33.
Падналият идол
Емили и Келси профучаха покрай старомодните магазинчета по главната улица, часовниковата кула на „Холис“, покрития мост, луксозния козметичен салон, където Тяхната Али беше завела Емили и приятелките им да си направят кола маска по случай завършването на седми клас. Али се беше опитала да убеди Емили да направи и на триъгълника си, но тя беше отказала.
Келси не говореше, а само шофираше, вперила поглед напред. От време на време тялото й потръпваше в спазми, както правеше Емили, когато се събуждаше от кошмар.
— Всичко наред ли е? — попита колебливо тя.
— Всичко е наред — отвърна Келси. — Никога не е било по-добре! Върхът е! Защо питаш?
Леле. Тя беше избъбрила всичко това за няколко секунди. Емили се облегна назад, усещайки болката от врязалия се в гърдите й предпазен колан.
— Ти се скара със Спенсър заради онова, което се е случило, нали? Как мина? Много ли си разстроена?
Келси пусна волана, обърна се към нея и я потупа по рамото.
— Много си сладка. Винаги ли се притесняваш така за хората, или аз съм нещо специално?
— Ъ-ъ-ъ, ще гледаш ли пътя? — предупреди я Емили, когато колата прекоси жълтата пресечена линия. Друга кола се засили срещу тях, наду клаксона си и сви встрани.
— Надявам се да съм специална. — Келси отново се обърна напред. — Защото ти си специална за мен.
— Добре — отвърна Емили, но продължаваше да се чувства нервна. Къде отиваха? Тя рядко посещаваше тази част от Роузууд. Пред очите им изникна старата разнебитена квакерска църква и малко след нея Келси направи рязък завой. Колата профуча край дървена табела, върху която с разкривени печатни букви беше написано: „Каменоломна Плаващият човек“.