Тя изгуби съзнание за няколко секунди — чуваше единствено хълцане и слаби стъпки. Когато дойде на себе си, над нея се беше надвесила Хана.
— Емили? Емили! О, Господи!
Емили примигна бързо. Келси вече не лежеше върху нея. Тя се огледа трескаво, уплашена, че е скочила в пропастта, но момичето лежеше на няколко крачки от нея, свито на кълбо.
— Добре ли си? — Ариа също се надвеси над Емили.
— Н-не знам — отвърна замаяно тя. И тогава изведнъж си спомни всичко. Страха. Увереността, че ще умре. Как Келси знаеше всичко. По бузите й потекоха сълзи. Тялото й се затресе. Риданията й прозвучаха накъсано и грозно.
Хана и Ариа коленичиха до нея и я прегърнаха силно.
— Всичко е наред — прошепнаха те. — Вече си в безопасност. Обещаваме.
— Хей — разнесе се нечий глас отстрани. Емили отвори очи и забеляза трета фигура да клечи до Келси. — Събудете се.
Емили зяпна от изненада. Това беше Спенсър. Тя се беше усъмнила в нея и я беше предала, но приятелката й отново беше дошла за нея.
— Мацки, погледнете! — Спенсър вдигна глава към тях и отметна рус кичур от лицето си.
После се отмести встрани, за да могат да видят. Гърбът на Келси се беше извил в дъга, главата й беше отметната настрани, ръцете й краката й танцуваха така, сякаш по тях беше пуснат ток. На устните й изби жлъчка. Жилите на шията й изпъкнаха.
— Какво й става? — изпищя Хана.
— Ще се обадя на 911. — Ариа измъкна телефона си.
— Мисля, че е взела свръхдоза. — Спенсър коленичи до главата на Келси. — Сигурно е изпила нещо.
Емили се изправи и отиде със залитане до чантата на Келси, която все още лежеше на седалката в колата й. Вътре имаше шишенце с хапчета, пълно наполовина.
— Това. — Тя го показа на останалите.
Спенсър погледна и кимна с глава.
— „Лесно шест“.
Няколко минути след обаждането на Ариа към тях с вой се приближи линейка. Парамедиците заобиколиха Келси и веднага се заеха с нея, като казаха на момичетата да се отдръпнат назад. Емили притисна ръце към гърдите си, изтръпнала от студ и безчувствена. Ариа наблюдаваше действията на парамедиците, притиснала ръка към устата си. Хана не спираше да поклаща глава и да повтаря:
— О, Боже.
Спенсър изглеждаше така, сякаш всеки момент ще повърне.
След известно време шофьорът на линейката, атлетична жена с дълга до раменете кестенява коса, се приближи до момичетата.
— Какво се случи?
— Мисля, че се опита да се самоубие — отвърна Емили със слаб глас. — Предполагам, че е изпила твърде много хапчета… и се канеше да скочи в пропастта.
Парамедикът прегледа Емили за наранявания, но освен няколкото натъртвания и синини тя си беше наред. Мъжете натовариха Келси в линейката и отпътуваха. Емили мълчаливо наблюдаваше как червения буркан се спуска по хълма. Не спираше да се вслушва в сирените, докато звукът не изчезна окончателно.
Настъпи оглушителна тишина. Емили се приближи до Спенсър, която стоеше край огромната клисура. Същата гледка се беше разкрила пред очите й година по-рано, когато Мона се канеше да я убие. Това, че отново се бяха озовали тук, борейки се с А., изобщо не им се струваше като съвпадение.
— Съжалявам — каза тихо Емили. — Не трябваше да се съмнявам в теб.
— Няма нищо — отвърна Спенсър.
— Но аз й казах всичко. — Емили затвори очи. — Казах на Келси какво си направила в „Пен“. Как си я изпратила в поправителното училище.
Спенсър рязко се обърна към нея. По лицето й преминаха различни емоции.
— Така ли?
Емили се намръщи.
— Тя не го ли спомена, докато разговаряше с теб?
Спенсър поклати глава.
— Всичко стана толкова бързо. Двете просто си крещяхме една на друга.
Емили хвана главата си с ръце.
— Толкова съжалявам. Въобще не трябваше да… — Тя замълча, задавена от ридания. Всичко й се струваше сбъркано. — Аз съм ужасна приятелка. Не застанах до теб. — И тя нямаше предвид само този случай.
— Хей, всичко е наред. — Спенсър я докосна по рамото. — Разбирам те. И онова, което направих аз, също беше ужасно. Може би съм си го заслужила, след всичко, което изрекох.
Вятърът нададе вой. Сирените все още се чуваха в далечината. Хана и Ариа тръгнаха по чакъла, мълчаливи и тъжни.
— Келси ще разкаже на всички какво сме причинили на Табита — каза Хана.