— Но никой няма да й повярва — отвърна Спенсър. — Тя е наркоманка. Ще решат, че е халюцинирала.
— Но тя има доказателство — възрази Хана. — Има снимка на Табита мъртва, на брега.
— Каква снимка? — изпищя Емили.
Спенсър извади телефона си, но после сви рамене, променила намеренията си.
— Дълга история. Честно казано, би трябвало да я изтрия. Да се престоря, че никога не съм я получавала. Но дори снимката на Табита не може да докаже, че ние сме го направили. Може дори да направи така, че тя да изглежда виновна. Кой прави снимки на трупове и не съобщава на полицията? Всички ще решат, че тя просто е… луда.
Над главите им прелетя самолет; червените му светлини примигваха. Някъде в клисурата птица нададе продължителен, кънтящ писък. Всички тръгнаха към колата на Ариа, разтърсени, но все пак изпълнени с облекчение. Но изведнъж думите на Келси отекнаха отново в съзнанието на Емили. Ти позволи да се случи. Ти си ужасен човек.
Само защото никой нямаше да повярва на Келси не означаваше, че нищо не се е случило.
Емили наистина беше ужасен човек. И вината й никога нямаше да изчезне.
34.
Семейството се държи заедно
На следващата сутрин Хана се събуди от звука на ноктите на Дот, които драскаха по вратата на спалнята й.
— Ей сега идвам, сладурче — изпъшка тя и се надигна.
Слънчевите лъчи нахлуваха през прозорците на балкона на Жулиета. Птички чуруликаха по дърветата. Сутринта изглеждаше великолепна… докато Хана не си спомни какво се бе случило предишната вечер. Келси. „Плаващият човек“. Линейката, която се отдалечава с нея. Тя изглеждаше толкова крехка. Толкова безпомощна. Те отново се бяха измъкнали на косъм от опита на А. да съсипе живота им. Но вече всичко свърши. Тя грабна айфона и прегледа съобщенията си. Странно, че Лиъм не й беше писал тази сутрин — за пръв път се случваше. Дали се беше прибрал успешно? Беше 9:23 часа, малко рано, но тя можеше да му се обади, нали? Хана набра номера му, но веднага беше прехвърлена на гласова поща.
— Събуди се, сънчо — изгука Хана след сигнала. — Надявам се да се видим днес. Вече ми липсваш. Обади се, като чуеш това съобщение.
След като облече чифт тесни дънки и тениска „Пти Бато“, тя слезе в кухнята, понесла Дот на ръце. Баща й седеше до кухненския плот и разглеждаше купчина електронни таблици. Кейт се беше навела над половин грейпфрут на масата и четеше вестника. Когато видя Хана, тя я изгледа странно. Кейт сигурно беше разбрала, че Хана е пропуснала пиесата и беше ядосана, но последното нещо, което й се искаше в момента, бе да се карат.
Но Кейт не отмести поглед от нея дори след като Хана пусна Дот, наля си чаша кафе и я допълни със соево мляко.
— Какво? — сопна й се най-накрая Хана. Господи, все едно това беше дебютът на Кейт на Бродуей.
— Ами… — Кейт погледна към секцията „Стил“ във вестника и я побутна с показалец към Хана. Тя погледна надолу. Когато видя снимката на първа страница, тя стреснато изплю глътката си кафе на земята.
— Добре ли си? — Господин Мерин се обърна и стана от стола.
— Чудно. — Хана попи кафето със салфетка. — Просто чудно.
Но това не беше така. Тя отново погледна снимката във вестника, надявайки се, че се е объркала. В нея се взираха три снимки на красивото, усмихнато лице на Лиъм. На първата той беше прегърнал слабо русокосо момиче с чип нос. На втората целуваше тъмнокоса девойка с жарсена рокля. А на третата вървеше по оживена улица във Филаделфия, хванал за ръка късо подстригано момиче с големи слънчеви очила и палто „Бърбери“. „Ромео в истинския живот, влюбен в любовта“, гласеше надписът до монтажа. „Лиъм Уилкинсън е един от най-желаните ергени на Филаделфия… и той обича да се хвърля в действие“.
Хана усети как някаква твърда буца засяда на гърлото й. Надписите под снимките съдържаха имената на всяко едно от момичетата и кога е бил забелязан с тях. Едната снимка беше направена малко по-рано през седмицата, в деня, когато Лиъм и Хана не се бяха виждали. А късо подстриганото момиче, чието име беше Хейзъл, бе описано като „Дългогодишната приятелка на Лиъм, за която той се надява един ден да се ожени“.
Погледът на Хана се насочи към един цитат в текста. „Той определено е голям чаровник — казва Люси Ричардс, една от миналогодишните приятелки на Лиъм. — Караше ме да се чувствам като единственото момиче във вселената. И не спираше да говори, че иска да избяга с мен, да ме отведе в някое от фамилните имения във Франция или Италия. Определено ме караше да се чувствам специална… докато не осъзнах, че казва това на всяко момиче, с което излиза“.