Хана протегна ръка към средата на масата, грабна една препечена филийка от купчината и я пъхна в устата си. След това грабна още една, както и парче бекон, макар да не беше яла бекон от години. Лиъм й беше казал същите неща. Беше дал същите обещания. Значи всичко е било… рутина? Уловка? И тя се беше хванала. Беше му позволила да остане през нощта в къщата на баща й. Беше застрашила кариерата му.
Краката й омекнаха. Стаята се завъртя и разлюля така, сякаш цялата къща се намираше в развълнуван океан. Пред очите й се появи влюбеното лице на Лиъм. В ушите й прозвучаха романтичните му клетви. Страстта, която се беше породила между тях. Господи.
Тя излезе, залитайки, от кухнята и отиде в дневната. Когато набра номера на Лиъм, телефонът му иззвъня само веднъж, преди да се включи гласова поща.
— Много интересна статия прочетох за теб в „Сентинъл“ — каза Хана, след като чу сигнала. — Не ми се обаждай. Никога.
След това затвори и телефонът се изплъзна от пръстите й и падна върху дивана. Хана седна до него и притисна една възглавничка към гърдите си, хапейки устни, за да не заплаче. Слава Богу, че не беше казала на Лиъм нищо важно за баща й. Слава Богу, че не му беше казала за Табита.
— Кхъм.
Хана се обърна. Кейт стоеше на вратата. На лицето й беше изписано смутено изражение. Тя влезе в дневната, седна на ръба на фотьойла точно срещу Хана и зачака. Кейт знаеше. Нали тя беше побутнала вестника към Хана.
— Как разбра? — каза Хана с нисък, изпълнен с омраза глас.
Кейт се заигра с перлената си огърлица.
— Видях ви заедно на флашмоба. А след това ви чух онази нощ, в стаята ти. Знаех, че той е тук.
Хана потрепери.
— Ще кажеш на татко, нали? — Тя погледна към кухнята. Баща й крачеше напред-назад покрай плота, притиснал телефона към ухото си.
Кейт се извърна.
— Не е нужно да знае.
Хана примигна невярващо. Това бе идеалната възможност Кейт отново да стане любимката на татко. Баща й никога нямаше да прости на Хана за това.
— И мен са ме лъгали — рече тихо Кейт.
Хана я погледна изненадано.
— Шон ли?
Кейт поклати глава.
— Не той. Едно момче, с което излизах в Анаполис, преди да дойдем тук. Казваше се Джефри. Но после открих чрез Фейсбук, че си има друга приятелка.
Хана се размърда смутено.
— Съжалявам. — Струваше й се невероятно, че перфектната Кейт е била зарязвана някога, но тя изглеждаше толкова смирена. Почти човек.
Кейт сви рамене. После погледна Хана със зелените си очи.
— Мисля, че трябва да ги съсипем. Това семейство не само се заяде с Том, а и с теб.
След тези думи Кейт стана и се запъти към изхода на стаята с изпънати рамене. Хана бавно преброи до десет, очаквайки Кейт да се обърне и да каже: „Шегичка! Веднага ще те изпея, кучко!“. Но миг по-късно Хана чу как вратата на спалнята й тихо се затваря. Ха.
— След малко ще ти се обадя — долетя гласът на господин Мерин от кухнята и Хана чу равния сигнал на свободната линия. Тя се изправи. Върховете на пръстите я сърбяха. Кейт беше права. Може би Хана наистина трябваше да съсипе семейството на Лиъм. Тя не беше казала нищо важно за баща си, с изключение на типичните бракоразводни работи, от които страда всяко семейство, и доста смущаващи истории за някогашното си тегло — но Лиъм беше споделил една ужасна тайна за своето семейство. Нещо, което щеше да изрита завинаги Тъкър Уилкинсън от кампанията.
— Татко. — Хана влезе в кухнята. Баща й стоеше — до умивалника и миеше чиниите. — Трябва да ти кажа нещо. За Тъкър Уилкинсън.
Баща й се обърна и веждите му се повдигнаха. И Хана изпя всичко, което Лиъм й беше казал: за аферата на баща му, за нежеланата бременност на жената, за аборта. С всяка следваща дума очите на баща й изпъкваха все повече. Устата му зяпна от изненада. Хана се чувстваше така, сякаш от устата й се лееше отрова, по-ужасна от всяка друга клюка, която бе изричала през живота си, но снимките от вестника отново проблеснаха в съзнанието й. Те я накараха да се сети за един цитат от Шекспировата епоха, който господин Фиц им беше прочел предишната година:
И в ада ярост няма като тази на отхвърлена жена!