Дълбоко в душата си, по природа Причард не беше такъв. Веднъж бе гласувал за Юджин Дебс, но то бе много отдавна. Беше правилно членовете от неговия кръг взаимно да се следят. Всяко отклонение от нормата на поведение първо се забелязваше, а после се обсъждаше. Мъж, който се отклонява, не беше стабилен и ако той продължаваше да изменя на правилата, никой не го търсеше за бизнес. Защитният цвят бе наистина добра защита. Но двойнствен живот Причард не водеше. Беше се простил със свободата си, а после бе забравил какво представлява тя. Сега мислеше за нея като за младежка лудост. Беше на двайсет години, когато бе гласувал за Юджин Дебс и същия ден бе посетил един публичен дом. Но и двете неща бяха присъщи на развиващите се младежи. Дори в клуба на обяд понякога той споменаваше гласуването си за Дебс като доказателство за това, че е бил буен младеж и че тези неща, подобно ергенските пъпки са част от юношеството. Ала макар да извиняваше и дори да се радваше на своята лудория да поддържа Дебс, сега той бе истински-обезпокоен от обществената активност на дъщеря си Милдред. Тя се въртеше край опасни компании в нейния колеж — преподаватели и някои други, които се смятаха за червени. Преди войната тя бе участвувала в задържането на кораб със старо желязо за Япония и бе събирала медицински припаси за „червените“ в Испанската гражданска война, но той не обсъждаше тези въпроси с Милдред. Тя не желаеше да разговаря с него по тях. Причард имаше силното усещане, че ако всички запазят спокойствие и си мълчат, тя сама ще ги преодолее. Един съпруг и едно бебе щяха да разрешат политическите вълнения на Милдред. Тогава, казваше той, тя ще намери истинските стойности за себе си.
Причард не помнеше много добре посещението си в публичния дом. Бе на двайсет години, пиян, а след това изпита съкрушителното чувство за светотатство и тъга. Помнеше последвалите две седмици, когато с ужас очакваше да се появят симптомите. Беше решил да се самоубие, ако се появят — да се самоубие, но така, че да изглежда случайно.
Сега беше нервен. Беше тръгнал на почивка, която в същност не му беше по вкуса. Заминаваше за Мексико — страна, която, независимо от рекламите, според него бе не само мръсна, но и опасно радикална. Там, бяха експроприирали петрола — с една дума, бяха откраднали частна собственост. И по какво се различаваше от Русия? Русия в съзнанието на Причард заемаше мястото на средновековния дявол — източник на всяко коварство, зло и ужас. Той беше нервен тази сутрин, защото също не беше спал. Обичаше собственото си легло. Трябваше му седмица, за да свикне с друго, а сега в продължение на три седмици щеше да спи на различно абсолютно всяка вечер, а само бог знае с какво щяха да бъдат населени някои от тия легла. Беше уморен, кожата му беше настръхнала. Водата тук беше твърда и докато се бръснеше, си даде сметка, че само след три дни вратът му ще обрасне с твърди, вбити косми. Той извади носна кърпа от вътрешния джоб на сакото си, свали очилата и ги избърса.