— Все пак ще ми се да взема едно парче на дребно — каза той.
— Ще ви дам веднага щом се нахраня. Направи ли ми филийката с масло? — обърна се той към Норма.
— Сега ще стане — каза Норма и виновно мина зад тезгяха, за да включи тостера.
— Вижте, психологията прави продажбата — каза Ърнест тържествуващо. — С години произвеждахме изкуствени отрязани пръсти, обаче вървяха бавно. А при това цялата работа е в психологията: да си събуеш обувката и чорапа. Никой няма да повярва, че ще си правиш толкоз труд. Човекът, който го измисли, получи доста тлъст хонорар.
— Предполагам, че и вие си докарвате нещо от него — каза Причард с възхищение. Сега се чувствуваше далеч по-добре.
— Е, да, разбира се — каза Ърнест. — Имам още една-две играчки в куфара, които може да ви заинтересуват. Освен в търговията не ги продавам, но ще ви ги демонстрирам. Малко да ви разсмеят.
— Бих искал да взема половин дузина от ранения крак — каза Причард.
— От трите вида ли?
Причард обмисли. Искаше ги за подарък, но не желаеше да поражда съперничество. Чарли Джонсън правеше номера по-добре от Причард. Чарли беше роден комик.
— Да кажем, ако ми разрешите, едно с трите пръста, три с двата и две с един пръст — поръча той. — Мисля, че толкова ще ми свършат работа.
Дъждът се промени. Сега валеше на едри, поривисти, проливни порои като из ръкав, с кратки почивки от ръмеж. Хуан седна с кафето си при прозореца.
В чинията му лежеше половин кафява поничка.
— Май ще поспре — рече той. — Искам да повъртя още малко тия задни колела, преди да тръгнем.
— Едно парче кокосова торта — извика Пъпката.
— Не може — отсече Алис. — Трябва да оставя малко и за клиенти.
— Аз не съм ли клиент?
— Не знам дали ще имам доставка от Сан Исидро днес — каза Алис. — Трябва да ми се намира малко торта.
В дъното на тезгяха имаше тавичка с наредени на стъпала увити бонбони и захарни блокчета. Пъпката се вдигна от стола си и застана пред наредената тава, Оглежда дълго шарените пакетчета, преди да направи своя избор. Накрая взе три блокчета и ги пъхна в джоба си.
— Едно „Бейби Рут“, едно „Любовно гнездо“ и едно „Кокосова любима“ — съобщи той.
— „Кокосова любима“ е десет цента. С бадеми е — каза Алис.
— Знам — отвърна Пъпката.
Алис извади бележника и добави:
— Вече си в сметката за другата заплата.
ГЛАВА 4
В момента, в който семейство Причард излязоха от спалнята, Норма каза бързо:
— Трябва да се среша и да се поизмия — и се втурна към вратата. Алис се спусна след нея.
— В банята след мен! — студено рече тя. Норма мина през спалнята на мистър и мисис Чикой и влезе в своята стая. Затвори вратата и тъй като тя не се заключваше, сложи райбера, за да осигури уединението си. Тясното й войнишко походно легло не беше оправено и до стената стоеше голямата чанта с мостри на Ърнест Хортън. Стаичката беше съвсем тясна. На едната стена имаше тоалетка с кана за вода и леген, а над нея беше прикована копринена калъфка за възглавница, лъскава, с ресни. Беше розова и с картинка: кръстосани оръдия пред букет от червени рози. Върху нея беше изписано стихотворение със заглавието „Молитвата на войника до майка му“:
В пороя бесен от шрапнели за тебе мисля, мила мамо, дано молитвите ти могат жив да ме опазят само! А щом войната свърши с нашата победа, ще се завърна, мила мамо, пак при тебе!
Норма хвърли бърз поглед към прозореца, мрачен от дъждовната светлина, и после бръкна в деколтето на роклята си, като обърна плата наопаки. Забодено с безопасна игла на подгънатия край, висеше малко ключе. Норма откопча безопасната. Извади куфара си изпод тоалетката, отключи и го отвори. Най-отгоре лежеше лъскава снимка на Кларк Гейбъл в сребърна рамка с автограф „С най-добри пожелания — Кларк Гейбъл“. Беше купила снимката с рамката й автографа от един сувенирен магазин в Сан Исидро. Ловко промуши ръка до дъното на куфара. Пръстите й попаднаха на малката четвъртита кутийка за пръстени. Измъкна я, дръпна капачето, увери се, че пръстените са там и я тикна обратно на дъното на куфара. Норма го затвори и заключи, прибра го пак под тоалетната масичка и отново забоде ключето на роклята си. Отвори чекмеджето на тоалетката, взе четка и гребен и отиде при прозореца. На стената, до кретонените пердета на червени и зелени цветя, висеше огледало в рамка. Норма застана пред него и се погледна. От прозореца се стичаше оловносива светлина и падаше върху лицето й. С усилие разтвори широко очите си, после се усмихна, показвайки всичките си зъби. Усмихна се оживено. Стъпи за малко на пръсти и помаха на една безкрайна тълпа и пак се усмихна. Прокара гребена през тънката си коса и го дръпна, защото зъбите му хванаха навитите на маша краища. Взе молив от тоалетката и мина с тъпия графит по бледите си вежди, като удебели извивката по средата, от което лицето й доби учудено изражение. После започна да минава с четка косата си, десет пъти от едната страна и десет от другата. Докато се решеше с четката, за да развие прасците си, свиваше и отпускаше мускула първо на единия, после на другия крак. Това бе навик, препоръчван от една кинозвезда, която никога не правела никакви упражнения, но имала красиви крака. Норма погледна бегло към прозореца, понеже светлината ставаше все по-сумрачна. Би й било неприятно да я види някой как особено танцува. В същност тя беше скрита повече от айсберг. Над повърхността се подаваше само най-нищожната й част, Защото най-голямата, най-добрата и най-красивата част от Норма се намираше зад зениците й — заключена и охранявана.