Дръжката на бравата се завъртя и последва натиск зад вратата. Норма изтръпна и се вкамени. Движеше се само едната й ръка, която бясно търкаше веждите и успя да размаже две сиви петна на челото й. Сега вече се почука. Леко, благовъзпитано почукване. Тя остави четката на тоалетката, приглади роклята си и доближи вратата. Освободи райбера и я открехна на един процеп. Отвън я гледаше лицето на Ърнест Хортън. Тънкият му космат мустак се надвесваше над устата.
Норма продължаваше да държи вратата едва открехната.
— Вие, мили хора, бяхте така любезни изобщо — рече той. — Съвсем не желая да се натрапвам повече, отколкото се налага.
Норма бавно се поотпусна, но все още дишаше тежко. Тя отвори вратата и отстъпи назад. С неловка усмивка Ърнест влезе в стаята и отиде до леглото.
— Трябваше да оправя леглото — рече той и опъна чаршафа и одеялото, като взе да заглажда гънките.
— Не, не, аз ще го оправя — каза Норма.
— Дори не изчака да си получиш бакшиша, който ти обещах — каза Ърнест. — Но аз съм го приготвил. — Той приготви леглото така изрядно, сякаш го е правил стотици пъти.
— Ама и аз можех да го направя — каза Норма.
— Е, вече е готово — рече той. После посегна към куфара с мострите. — Ще имаш ли нещо против да го отворя? Искам да извадя някои работи.
— Не се притеснявайте — каза Норма. Очите й се изпълниха с любопитство.
Ърнест Хортън сложи куфара с мостри върху нейното легло, щракна ключалката и отметна капака. В куфара имаше чудни неща: картонени фунии с кърпички, които сменяха цвета си, гърмящи пури и пърдящи бомбички, хармоники с дебели гласове, рогове, книжни шапки за маскарад, знамена и смешни копчета. Имаше и копринени възглавници като онази на стената. Ърнест вадеше шест от изкуствените ранени крака в плоски опаковки и Норма се приближи да погледа мострите. Серия снимки на филмови звезди плениха очите й. Като тези никога не беше виждала. Снимките бяха пресовани между плътни листове прозрачна пластмаса, дебела най-малко четвърт инч. Но имаше и още нещо много любопитно в тях. Те не изглеждаха плоски. Дали от някакъв трик в наклона на снимката или от пречупването на светлината, но лицата бяха заоблени в дълбочина, като че бяха с три измерения. Рамките бяха осем на десет инча. Най-отгоре като жива лежеше усмихнатата снимка на Джеймс Стюарт, а под нея се подаваше друга, от която се виждаше само косата и част от челото, но Норма познаваше това чело и тази коса. Устните й се открехнаха и очите й блеснаха. Ръката й се спусна бавно в куфарчето и премести Джеймс Стюарт. Ето го, той, Кларк Гейбъл, истински като жив. Беше снимка, каквато никога не бе виждала. Въздъхна дълбоко, но се опита да сдържи дъха си, та да не се чуе. Взе снимката и се загледа в очите му, а нейните се разшириха като хипнотизирани. Ърнест я наблюдаваше и забеляза любопитството й.
— Нали е голяма работа? — каза той. — Ново изобретение. Виж само как е заоблен, като статуя. Норма безмълвно кимна.
— Ще си позволя едно малко пророчество — продължи Ърнест. — Аз съм от бранша и давам дума. Този малък номер ще омете всички други видове снимки от земната карта. Тия са кислоустойчиви, непромокаеми, вечни, дори не пожълтяват. Защото са отлети и сушени направо вътре в рамката. Траят вечно!
Очите на Норма не се отлепяха от снимката. Ърнест посегна да я вземе, но пръстите й се бяха вкопчили в нея като нокти на хищник.
— Колко струва? — Гласът й прозвуча със стържещо гърлено ръмжене.
— А, това е само мостра — каза Ърнест. — Показвам ги само на търговията. Не се продават. Поръчват се.
— Колко струва?! — Пръстите и бяха побелели от стискане.
Ърнест я погледна отблизо. Видя лицето й — вглъбено и непоколебимо, челюстите стиснати, ноздрите — леко разширени от овладяното дишане.