— Ще вземем бъркани яйца — каза Причард. — Ще станат по-лесно. Моите остави в тигана да се препържат.
— Окей — отговори Пъпката. Тиганът му беше нажежен и яйцата църкаха и се пукаха, а от тях се вдигаше мирис на мокра кокоша перушина, както ставаше при прекалено бързо пържене.
Милдред бе кръстосала крак и полата й се бе затъкнала под коляното, така че кракът й от другата страна по всяка вероятност бе заголен. На Пъпката му се дощя да мине и да погледне. Очите му шареха зад цепките на клепачите и се извърнаха безброй пъти към онова, което биха могли да видят. Той не искаше тя да го улови, че гледа краката й. Наум скрои какво да направи. Ако тя не се премести, щеше да им сервира яйцата и щеше да преметне салфетка през ръката си. После, като сложи чиниите пред тях, щеше да заобиколи край масата и уж случайно да изтърве салфетката на десетина крачки. Щеше да се наведе, да погледне под ръката си и да види крака на Милдред. Беше си приготвил салфетката и биеше яйцата, за да ги приготви, преди тя да помръдне. Понечи да ги разбърка, но вече бяха залепнали и той гребна отгоре, за да остави запечената коричка в тигана. Из ресторанта се разнесе миризма на препържени яйца. Милдред погледна натам и забеляза искрата в очите на Пъпката. Като премести поглед, видя, че полата й се е подвила и я оправи. Пъпката я виждаше, без да гледа право към нея. Разбра, че са го хванали и бузите му загоряха от червенина. От тигана се дигаше тъмен пушек, а от тостера — син. Хуан влезе от спалнята и подуши:
— Велики боже, какво правиш, Кит?
— Опитвам се да помогна — с неудобство каза Пъпката.
Хуан се усмихна.
— Благодаря ти, но май ще е по-добре да не помагаш за яйцата. — Той взе горещия тиган със загорените яйца от газовата печка, сложи го в умивалника и пусна водата. Тиганът изсъска, заклокочи за момент и после жално утихна под водата.
— Кит, излез и опитай да запалиш мотора — рече Хуан. — Не го задавяй, ако не тръгне. Само ще се залее с бензин. Ако не запали веднага, извади главата на делкото и избърши контактите. Може да са се намокрили. Като запалиш, дръж известно време на първа, после вдигни на трета и остави колелата да се въртят. Ама внимавай да не се катурне от магаретата. Бавно да се въртят.
Пъпката избърса ръце.
— Да извадя ли първо шипа и да проверя дали има масло?
— Да. Знаеш какво да правиш. Провери. Лагерното масло тая сутрин беше доста тежко.
— Може да е попило — рече Пъпката. Беше забравил да погледне за последен път към крака на Милдред и сияеше от похвалата на Хуан.
— Кит, не вярвам някой да открадне автобуса, но все пак го наглеждай. — Пъпката се засмя С угодническо наслаждение на шегата на шефа си и излезе. Хуан погледна през тезгяха и каза: — Жена ми не се чувствува много добре. Какво мога да направя за вас, хора? Още кафе?
— Да — прие Причард. — Момчето се опита да опържи бъркани яйца, но ги изгори. Жена ми ги обича по-течни…
— Ако са пресни — прекъсна го мисис Причард.
— Ако са пресни — повтори Причард. — Аз ги предпочитам препържени.
— Пресни са, съвсем пресни — рече Хуан. — Направо от хладилника.
— Мисля, че няма да мога да ям яйца от хладилника — каза Бърнис Причард.
— Е, такива са, няма да ви лъжа.
— Тогава само една поничка — съобщи тя.
— За мене също — добави Причард.
Хуан открито и с възхищение се загледа в краката на Милдред. Тя го погледна. Очите му бавно се отлепиха от краката й и бяха изпълнени с такава наслада, така открито се възхищаваха, че Милдред леко се изчерви. Усети парене под лъжичката. Прониза я ток.
— Ох… — Тя извърна очи от Хуан. — Още малко кафе. Впрочем, може и аз да взема една поничка.
— Останали са само две — каза Хуан. — Ще ви донеса две понички и едно рогче. Бийте се за тях.
Моторът навън заработи с рев, след малко утихна и захъхри.
— Звучи добре — рече Хуан.
Ърнест Хортън влезе тихо, почти тайно, и безшумно затвори вратата. Приближи Причард и постави шестте плоски пакетчета върху масата.
— Ето ги и шестте — каза той. Причард си извади портфейла.
— Можете ли да ми развалите двайсет?
— Не, няма да мога.
— Вие бихте ли могли да ми развалите двайсет? — обърна се той към Хуан.
Хуан натисна бутона „Не продава“ на касовия апарат и повдигна тежестта на колелца, притискаща банкнотите.
— Мога да ви дам две по десет.
— Става — рече Ърнест Хортън. — Имам към долар и нещо. Вие ми дължите девет. — Той взе едната десетачка и върна на Причард един долар.