— Ще гледам да се качите на колата на Грейхаунд — каза Хуан.
— Нищо не ви казвам за Траск, само ви казвам какво стана. Пък вие сами изчислете. Трийсет и шест хиляди и петстотин долара.
— Ами ако мостът е паднал? — запита Ърнест Хортън.
— Тогава няма да минем по него — отговори Хуан.
— А какво ще правим тогава? Ще обърнем и ще се върнем?
— Разбира се — каза Хуан. — Или ще се върнем, или ще го прескочим.
Приведеният старец триумфира с усмивка из помещението.
— Виждате ли? — рече той. — Ще се върнете, а пък няма да има автобус за Сан Исидро. И колко ще се въртите тук? Месец? Ще ги чакате да построят нов мост ли? Знаете ли кой е новият началник по пътищата? Момче от колеж. Сега е завършил. Само книги и никаква практика. Той може и да начертае нов мост, ама може ли да го построи? Хм, ще видим.
Хуан изведнъж се изсмя.
— Браво — каза той. — Старият мост още не се е Срутил, а вие се тревожите за новия, дето още не е построен.
Мъжът обърна схванатия си от болки врат настрана и попита:
— Не ставате ли малко нахален? За момент в черните очи на Хуан като че ли блесна тъмночервена искра.
— Ще ви кача на Грейхаунд — отвърна той, — не се безпокойте. Не бих искал да ви возя по този маршрут.
— Да, но не можете да ме изгоните, вие сте обикновен шофьор.
— Окей — каза Хуан уморено. — Понякога се питам защо изобщо го държа този автобус. Може би няма да е за дълго. Само главоболия. Чувство имал! Глупости!
Бърнис беше следила разговора отблизо.
— Аз не вярвам много — каза тя, — но разправят, че в Мексико сега бил сухият сезон. Като есен. А лятото било, когато валели дъждовете.
— Мамо — обади се Милдред, — мистър Чикой познава Мексико. Той е роден там.
— О, наистина ли? Значи, сега е сухият сезон, така ли?
— По някои места — отговори Хуан. — Предполагам, че натам пътувате. Има места, където изобщо няма безводни месеци.
Причард се окашля и поясни:
— Отиваме в Мексико сити, Пуебла, после до Куернавака и Тахко. Може евентуално да отидем до Акапулко и да посетим вулкана, ако не е опасно.
— Ще прекарате добре — каза Хуан.
— Познавате ли тези места? — попита мистър Причард.
— Разбира се.
— А хотелите как са? — попита Причард. — Нали знаете какво говорят в туристическите агенции: всичко е чудесно. Но как са в действителност?
— Чудесни — отговори Хуан и се усмихна. — Страхотни. Закуска в леглото всяка сутрин.
— Не исках да ви създавам грижи тази сутрин — каза Причард.
— Моля, няма нищо. — Хуан се облегна на ръцете си на тезгяха и доверително каза: — Понякога доста ми омръзва. Карам го този проклет автобус напред-назад, напред-назад. Понякога ми се ще да тръгна и да отцепя направо към планините. Четох за някакъв капитан на ферибот в Ню Йорк, който излязъл в океана един ден и повече не чули за него. Може да е потънал, може да е спрял на някой остров. Разбирам го този човек.
Голям червен камион с ремарке намали ход на шосето. Шофьорът се взря вътре. Хуан размаха бързо ръка. Камионът мина на втора и отпътува.
Помислих, че ще влезе — каза Причард.
— Обича малинова торта — поясни Хуан. — Спира винаги когато имаме. Направих му знак, че нямаме никакви.
Милдред гледаше очарована Хуан. Имаше нещо в този тъмен мъж с особени тъмни очи, което я вълнуваше. Чувствуваше, че я притегля. Искаше да привлече вниманието му върху себе си, неговото лично внимание, Беше изправила раменете си назад и гърдите й се вдигаха високо.
— Защо напуснахте Мексико? — попита тя и свали очилата си, така че, като й отговаря, да я види без очила. Тя се облегна на масата, опря палец в края на окото си и опъна клепача назад. Това променяше фокуса на зрението й и тя виждаше лицето му по-ясно. Освен това правеше очите й продълговати и замечтани, а нейните очи бяха красиви.
— Не знам защо напуснах — каза Хуан лично на нея. Топлите му очи сякаш я обгръщаха и галеха. Милдред почувствува малка отмалялост и лепкавост под лъжичката. „Трябва да престана, помисли си тя. Това е лудост.“ В ума й се нарисува кратка еротична картина.
— Хората там, освен ако не са много богати, трябва да работят много за съвсем малко пари — каза Хуан. — Предполагам, че това е главната причина, заради която напуснах.
— Говорите много хубаво английски — отбеляза Бърнис, като че ли това беше комплимент.
— Защо не? Майка ми е ирландка. Научих и двата езика едновременно.
— А мексикански поданик ли сте? — заинтересува се Причард.
— Струва ми се — каза Хуан. — Никога нищо не съм правил, за да променя поданството си.
— Не е лошо да си вземете документите оттам — посъветва го Причард.