Алис се пребори с тялото си и стана, за да отиде в банята. Намокри края на една хавлиена кърпа със студена вода и потупа с нея лицето си, за да заличи бръчките, които ръцете й бяха вдълбали върху пълните бузи. Беше й се скъсала едната презрамка на сутиена. Тя отгърна роклята си и видя, че малката безопасна игла, която я придържаше, още беше там, и отново забоде презрамката. Малко я стягаше, но щеше да я зашие, като замине Хуан. Впрочем, разбра се, че нямаше. Като се скъси прекалено много, ще си купи нов. Алис се среса и си сложи червило. Очите й бяха още зачервени. Тури си някакви капки с гутатор и разтри с пръсти клепачите върху очните ябълки. Разгледа се за момент в огледалото на аптечката и излезе. Изу смачканата си рокля и облече чиста от басма. После прекоси бързо спалнята и лекичко почука на вратата на Норма. Никой не отвори. Почука пак. Отвътре се чуваше шумолене на хартия. Норма пристъпи зад вратата и отвори. Очите й бяха изцъклени, сякаш току-що се е събудила, а в ръката си държеше късия молив, който бе използувала преди малко за веждите. Като видя Алис, на лицето й се изписа тревога.
— Нищо лошо не съм направила с онзи човек — веднага каза тя.
Алис влезе в стаята. Когато умът й беше на място, знаеше как да се справя с разни Норми.
— Знам, че не си, пиленце — каза Алис и наведе очи, като че засрамена. Умееше да се справя с такива момиченца, и още как умееше.
— Ама не биваше да го казвате. Представете си, че някой е чул и е повярвал! Аз не съм такава. Аз само гледам да си вадя хляба и да си нямам неприятности. — Очите й внезапно се напълниха със сълзи на самосъжаление.
— Не биваше, но се чувствувах ужасно зле — каза Алис. — Тия дни точно съм неразположена. Сама знаеш как ужасно се чувствуваш. Понякога просто подлудяваш.
Норма я загледа с любопитство. За първи път виждаше Алис слаба. За първи път Алис трябваше да я спечелва. Тя не обичаше момичетата и жените. У нея имаше белези на жестокост спрямо другите жени и когато видя, че очите на Норма се насълзяват от съчувствие, тя възтържествува.
— Нали знаеш какво е — повтори Алис. — Просто ти става нещо.
— Да, знам — промълви Норма. От тялото й се разтвориха пипалца от топлина. Тя болезнено жадуваше за обич, за другарство, за човешко същество в света, с което да бъдат приятели. — Знам — повтори тя и се почувствува по-голяма и по-силна от Алис, дори изпита известно покровителство към нея, което в същност целеше Алис. Алис бе забелязала молива в ръката й.
— По-добре излез и ела да ми помогнеш. Мистър Чикой върши всичко сам — рече Алис.
— Ей сега ще дойда — обеща Норма. Алис затвори вратата и се заслуша. Имаше затишие, после звук на плъзгане и после остър звук от затваряне на чекмеджето на бюрото. Алис приглади косата си назад и беззвучно се придвижи към вратата за ресторанта. Чувствуваше се добре. Беше събрала доста информация за Норма. Знаеше какви мисли й се въртят. Знаеше и къде е скрила писмото.
Алис се беше опитвала да порови в куфара на Норма, но той винаги беше заключен. Можеше да го отвори с ръце — бе прост картонен куфар, — но следите щяха да издадат посегателството. Щеше да изчака. Ако тя беше внимателна, Норма рано или късно щеше да престане да заключва куфара си. Алис беше хитра, но не знаеше, че и Норма е хитра. Защото вече бе работила при други като Алис, Когато Алис прерови чекмеджетата на тоалетката, за да прегледа вещите и и да прочете писмата от сестра й, тя не забеляза уж небрежно оставения книжен фитил на ръба на чекмеджето. Норма винаги го поставяше там и когато беше разместен, разбираше, че някой й е ровил из нещата. Знаеше, че не може да е Хуан или Пъпката, следователно оставаше Алис. Обаче нямаше изгледи Норма да остави куфара си отключен. С всичките си фантазии Норма съвсем не беше глупава. В една кутия от паста за зъби тя пазеше в заключения си куфар двайсет и седем долара. Когато събереше петдесет, щеше да замине за Холивуд, да си намери работа в ресторант и да чака късмета си. С петдесетте долара щеше да си наеме стая за два месеца. Храна щеше да получава, където работи. Високите й, дългокраки мечти бяха само едната страна, но от друга тя можеше да се грижи за себе си. Норма не беше глупачка. Вярно, тя не разбираше тоталната омраза на Алис към жените. Не разбра, че и това нейно извинение е номер. Но вероятно щеше да го разкрие тъкмо навреме, за да се предпази. И макар да вярваше, че у Кларк Гейбъл са се съхранили всички, най-добри и най-благородни помисли, тя не само схващаше, но и не уважаваше поривите на хората, които срещаше и с които влизаше в контакт във всекидневния си живот. Когато Пъпката Например прескачаше нощем до нейния прозорец и тихичко драскаше по него, тя знаеше какво да прави. Заключваше прозореца. Той не смееше да вдига повече шум от страх да не го чуе Хуан в съседната стая. Не, Норма не беше за пет пари.