Выбрать главу

Луи продължи към гишето за билети и се усмихна с ироничната си усмивка на Едгар, чиновника на билетите. Едгар се възхищаваше на Луи. Би искал да е като него.

— За къде пътува сукалчето? — попита Луи.

— Какво сукалче?

— Мацето. Русото.

— А, да! — Едгар размени тайно по един мъжки поглед с Луи. — На юг — каза той.

— С моя автобус?

— Да.

Луи тропна с пръсти по гишето. Беше оставил нокътя на малкия си пръст много дълъг. Той бе огънат като прорязана тръбичка наполовина и изпилен под права черта. Луи не знаеше защо го бе направил, но изпита удоволствие, като забеляза, че и други шофьори са оставили дълъг нокътя на малкия си пръст. Луи налагаше стил и му беше драго. Така някакъв шофьор на такси си беше вързал опашка от мечка на предния капак и буквално на другата сутрин всички развяваха по някакво парче кожа. Кожарите правеха изкуствени лисичи опашки, а учениците не се качваха, ако не се вее опашка на колата. Този шофьор на такси можеше спокойно да се изтегне и да се наслаждава, че е започнал пръв. Луи беше оставил нокътя да расте пет месеца и вече бе видял петима или шестима също да си го оставят. Тая мода можеше да залее цялата страна и Луи щеше да е поставил началото. Той почука по гишето с дългия си извит нокът, но леко, защото един нокът, като порасне толкова дълъг, лесно се чупи. Едгар го погледна. Той държеше лявата си ръка под гишето. И той си пускаше дълъг нокът, но още не беше много израснал, а той не искаше Луи да го види, преди да е станал достатъчно дълъг. Ноктите на Едгар бяха чупливи и той трябваше да си слага безцветен лак, за да предпази дългия тъкмо сега да не се счупи. Веднъж се беше счупил дори в леглото. Едгар погледна към момичето.

— Смяташ да прекараш малко със… сукалчето ли?

— От опит не боли. — каза Луи. — сигурно е парцал.

— Е, ако я бива, няма нищо лошо. — Очите на Едгар светнаха. Момичето бе кръстосало крака. — Луи — продължи той, извинявайки се, — докато не съм забравил, по-добре иди сам да се погрижиш, като товарят оня кафез с тортите. Миналата седмица имахме оплакване. Някъде по пътя някой изръсил кафеза и една от ягодовите торти се смесила с лимоновата, та навсякъде се търкаляли стафиди. Ужас! Трябваше да платим щетите.